DiVino.Taste 2019 нали не си го пропуснал!

В този материал няма да се използват никакви професионални изрази и специална терминология!

Започвам да пиша с мисълта, че материала трябва да го пусна днес, докато все още се обсъждат избите, вината, хората и всички останали емоционални подробности около DiVino.Taste 2019.

Кой каквото ще да си говори но форума се прави интелигентно с вкус и поглед към детайлите. Погледнато отстрани като един обикновен посетител, в първия момент е доста шокиращо да видиш зала пълна с маси и много вина, естествено на втората – третата маса, задръжките полека падат и в един момент всички вече сме приятели. Останах доволен от това, че изложителите бяха компетентни по всички зададени от мен въпроси, за което в предни издания са имали пропуски, не знам точната причина, може би единствено в това, че са си наели хора само за изложението. Също така се бяха подготвили със най-хубавите си вина, но много ви моля уважаеми, преценете вината си така, че да стигнат до края на третия ден. Опитах прекрасни и много различни вина като стилове, сортове и направа, нетипични за България, а и не искам да ви обременявам с моето мнение. Вината няма как да се обсъдят в този сравнително къс материал, но съм сигурен в това, че всеки е намерил тези които вече му станали фаворити ( Те, това е моето вино).

Нека се съсредоточим върху това, че изданието с всяка година става все по мащабно и освен новите винарски изби и винени проекти, гурме зоната се разраства, имаше и зона за отдих, все пак 5 часа на крак са си сериозно предизвикателство за някои части на тялото. Хареса ми също, че имаше и щандове с консумативи за производство на вино, бутилки, тапи, капсули и др. все пак ние не се замисляме много и предимно гледаме крайния резултат, но това е един дълъг и тегав процес докато се стигне до там, че усмихнат човек да ти налее 25-30 мл. вино за да го дегустираме.

На това издание на DiVino.Taste, наистина имаше много нови вина, някои вече готови, други не толкова, но нетърпението на производителите да покажат новото за тяхната изба и да чуят странично мнение, води до тази решителност, което е нож с две остриета, понеже не всяко небце и нос може да усетят по нататъшното развитие на виното, било то в бъчва или бутилка. Та колкото ми харесва идеята, толкова и се притеснявам, да не би някои от вината им във вече узрял, готов вариант за пиене, преди това да са били умствено отхвърлени от определена клиентела.

Организаторите се бяха погрижили за това да имаме гардероб, добре измити чаши, вкусен пресен хляб. Забелязах, че редовно се изхвърлят плювалниците и се доставяше вода за изплакване на чашите. Също така имаше лед в изобилие и не се натрупваха опашки за връщане на чашите в края на деня. За тези които са присъствали на предното издание става ясно 🙂

За майсторските класове и конференция Българското вино XXl век, очакваме материали от sommelier.bg, thewineinside.com и всеки които има желание да напише нещо!

В заключение, мога да напиша две неща. Няколко дни преди събитието Яна Петкова, Ана Дринкова и Емил Коралов направиха един подкаст за това какво ще се случи на DiVino.Taste 2019, като част от него беше засегната болната тема за това какво е добре и какво не бива да се правим на винено събитие. Ако го бяха слушали повечко хора, щяхме да избегнем неприятното усещане на силните парфюми, големите чанти и други маниери които затрудняват дегустацията на останалите винени ентусиасти. Достатъчно да се изкъпем, облечен приличен кат дрехи и сложим най-ведрата си физиономия. Забелязах и още нещо което не биха одобрили поне 98 % от присъстващите в залата, пушенето на iqos цигари. Отдръпването на високите маси в периферията на залата и пушенето на този вид цигара, щеше да ви отнеме също толкова време, колкото да направите 50-100 крачки и да я изпушите навън. Така само трупате негативизъм и лоши коментари.

Искам да се извиня на избите които не успях да посетя, не са много но все пак пропуснах няколко!

Със всяко винено събитие забелязвам все повече вино любители, което е нещо обнадеждаващо и радостно за всички за които думата ВИНО значи много. Има светлина в тунела и тя се приближава все повече!

И все пак най-позитивното за мен е срещата с хората които стоят за всичко това и говорим на един език…

Г. Георгиев