10x – Въпрос на нос

В епохата на тероарите, когато наличието на „местен“ вкус във виното взе да става също толкова важно, колкото и комплексният характер, все повече винени страни отместват поглед от надеждните международни сортове, за да се вгледат по-внимателно в своите собствени. В крайна сметка, както твърдят защитниците на тази кауза, по света съществуват къмосем хиляди различни сорта грозде и ще е жалко и занапред около 90% от всичкото вино да идват само от около десетина от тях. България засега не изглежда да е голям привърженик на това твърдение, но отделни изби постоянстват в тази посока и някои от техните резултати връщат дебата на масата.

Рубин
(ЕМ – История без край, Santa Sarah – bin 42, Логодаж – Nobile, Medi Valley – Medi’s Rubin)

Един от трите най-разпознаваеми български сортове (наред с мавруда и мелника), той всъщност има не съвсем български и не съвсем естествен произход. Създаден е от Иститута по лозарство и винарство в Плевен чрез кръстоска на небиоло и сира, и то като купажен материал. Днес обаче рубинът е сочен от мнозина като българския сорт с най-голям потенциал. Дава наистина рубинени на цвят вина, едновременно плътни и кадифени, с горски плодове в носа и лека пикантност във вкуса.

Мавруд
(Загрей – Виница, Румелия – Мерул Резерва, Тера Тангра – Yatrus)

Визитната картичка на българските сортове, маврудът е и един от най-старите и най-качествените сред тях, макар насажденията му да не се масови. Повечето от тях са концентрирани в Югозападна България – Асеновград, Пловдив, Първомай. Той зрее късно, което прави отглеждането му трудно, но пък дава „силни и пикантни“ вина, по думите на Джансис Робинсън, които освен това стареят много добре. Отличава се с комплексност – и на носа, и на характера, затова е сорт за любители.

Широка мелнишка лоза (Мелник)
(Вила Любимец – Селекция, Дамяница – Мелнишко вино от Хърсово)

Този късен, качествен и стар червен сорт, познат също като мелник, вирее единствено у нас, и то само в някои югозападни райони – Мелник, Сандански, Хърсово. Определено е един от сортовете с потенциал, което личи и в съответните вина на редица наши изби. Тези вина обикновено са силни и с осезаеми танини, понасят добре престой в дъбови бъчви, от който развиват характерни нотки на тютюн, билки и кожа.

Ранна мелнишка лоза
(Логодаж – Мелник 55, Дамяница – Uniqato Мелник, Синтика – Кономлади)

„Другият мелник“ (ранната мелнишка е известна и като „Мелник 55“) всъщност е хибриден сорт – кръстоска между широка мелнишка и прашец от няколко сорта, включително каберне совиньон. Качествата му отначало явно не са успели да впечатлят никого, защото докъм 1999 г. е напълно забравен от винарите. Като негов преоткривател се сочи технологът на Меди Вали Стойчо Стоев, който успява да произведе открояващи се плодово-подправъчни вина с обемно тяло и кадифени танини. Успехът им обаче отначало е предимно международен – у нас вината от ранна мелнишка лоза са включени като отделен сорт от НЛВК чак през 2006 г.

Гъмза
(Магура – Гъмза Резерва, Боровица – Гъмза)

Един от най-старите и най-известните ни червени сортове вирее предимно в Западна и Средна България. Но не само – в Унгария и Румъния е известен като кадарка, а в бивша Югославия – като скадарка, мекиш и четерешка. Българските вина от гъмза се получават (понякога) почти в стила на бургундските – плътни и пивки, те са с ярък рубинов цвят, интензивен нос и мек и приятно свеж вкус. За съжаление характерът им, а оттам – и качеството, са често променливи.

Букет
(ЕМ – История без край)

Появата на този червен сорт е през 1951 г., под формата на успешна кръстоска между мавруд и пино ноар. Днес една от винарните, заела се с възраждането му, е „Едоардо Миролио“ – нейното вино от този сорт е интензивно-плодово, сочно и с лека пикантност и меки танини.

Памид

Това е един от малкото ни наистина древни червени сортове, който е бил и сред най-широко разпространените докъм началото на ХХ век и нашествието на филоксерата поради своята непретенциозност и плодовитост. Днес се намира предимно в южните райони и най-вече превърнат в домашно вино – с други думи, не е твърде ценен от професионалистите. От него се получават светли, леки и пивки вина, най-подходящи за пиене като млади.

Шевка

Този не особено известен червен сорт с оригинално име е с местен произход и се среща почти из цялата страна, но най-вече около Сливен. Вина от шевка са се правили докъм 1980-те години, след което сортът някак е преминал в категорията на десертните. Преди две-три години с възраждането му се зае „Вини Сливен“, но така и не предизвика особен фурор. А иначе от шевка се получават обикновени, но пивки трапезни вина.

Димят
(Малката звезда – Еnigma, Katarzyna – Sense of snow (ликьорно)

Един от малкото ни традиционни бели сортове, димятът е разпространен почти из цялото черноморско крайбрежие, но се свързва най-напред с района на Евксиноград. Всъщност прочутото Евксиноградско бяло вино се прави от купаж между димят, италиански ризлинг и червен мискет. Иначе сортът дава ароматни бели сухи вина, а и ликьорни вина и брендита.

Мискет
(Евксиноград – Врачански мискет, Chateau Kopsa – Zeyla (карловски мискет), Вила Хисар – +359 (червен мискет)

Зад името мискет (връзка с мускат няма) се крие не един, а няколко сорта грозде, при това както десертни, така и винени – важна е географската приставка. Така, врачанският мискет е стар бял сорт, докато варненският, кайлъшкият и санданският са изкуствени хибриди. Съществува и червен мискет – стар местен сорт, от който се правят и бели сухи вина с характерен мискетов аромат.

„Другите десет“

А ето и няколко създадени у нас сорта, които така и не са успели да пробият, въпреки вдъхновяващите си имена:

– Тракийска слава
(памид и мавруд)

– Черноморски еликсир
(димят и мискет)

– Септемврийски рубин
(тамянка и димят)

– Орфей
(червен мискет и пино ноар)

– Гергана
(димят и мускат отонел)

– Камчия
(варненски мавруд и ризлинг)

– Ахелой
(юни блан и мускат отонел)

– Хеброс
(червен мискет и пино ноар)

– Сторгозия
(букет и вилар блан)

– Руен
(широка мелнишка лоза и каберне совиньон)