Уиски, скоч, бърбън?

Уиски, скоч, бърбън?

Явно ирландците и шотландците сериозно отстъпват по далновидност и хитрост на французите, защото, за разлика от тях, са пропуснали да обвържат течната си национална гордост – естествено уискито, с конкретна географска и национална принадлежност. Така, ако названията шампанско и коняк могат да носят единствено и само съответните напитки, произведени в едноименните области, то етикетът “уиски” е свободен за масова употреба, в това число в страни, които определено не могат да се похвалят с традиции в тази област, като Япония, Индия и… България.

Двете островни нации разпалено си оспорват правото над първообраза на уискито и все пак може би везните клонят към ирландците, защото първата законна дестилерия на британските острови е отворила врати в Северна Ирландия. Терминът уиски обозначава широк спектър от силноалкохолни напитки, дестилирани от ферментирали зърна или зърнена смес и отлежали в дървени бъчви. Основните култури, от които се произвежда уиски, са ечемик, ръж, пшеница и царевица. Една от теориите за появата на дестилацията гласи, че тя е била открита в арабския свят към VІІІ-ІХ век, впоследствие пренесена в Европа не без активното съдействие на монашеските общности. През Средновековието манастирите са били ключови центрове на производството на алкохол, особено бира и вино, така че връзката им с уискито съвсем не е странна. Самото название на напитката произлиза от галската дума за вода и пълният му вариант uisce beatha е всъщност превод на латинското aqua vitae – вода на живота.

ИРЛАНДСКО УИСКИ

В българския език се използва една и съща дума за всички видове уиски (с изключение на бърбъна), но в английския е прието с whisky да се обозначават шотландския вариант на напитката, докато whiskey е запазено за ирландските, като освен това е възприето от някои американски марки. По правило т.нар. Irish whiskey преминава през тройна дестилация, добива се от ечемик и други зърнени култури и отлежава между 5 и 10 години. Главното, което го отличава от скоча е, че при сушенето на ечемичния малц, от който се дестилира уискито, ирландците използват въглища вместо торф и по тази причина липсва опушеният вкус, характерен за напитката, произведена по шотландска технология.
Освен това вкусът на ирландското уиски е силно обогатен от аромата на бъчвата, в която отлежава. В зависимост от марката се използват бъчви, в които са се съхранявали шери, ром или бърбън.

СКОЧ

Шотландците все пак са с едни гърди напред от ирландците – въпреки че и двете нации са пропуснали да наложат вето върху думата уиски, то планинците са проявили достатъчно съобразителност да си запазят правата над названието скоч. То може да бъде носено само от уиски, което е двойно дестилирано и отлежало поне три години в Шотландия – единствено бутилирането е допустимо да се случва извън пределите на страната. Главният довод за налагането и следването на този каноничен подход е качеството на тамошната вода – според местните никъде другаде тя не е толкова чиста и вкусна и дори се прилага специална екологична политика за опазването й.

Двете основни разновидности, на които се поделя шотландско уиски, са малцово и зърнено. В първата се прави вътрешно разграничение между четири типа, в зависимост от географското местоположение на дестилериите. Малцовото уиски се произвежда само от малцов ечемик, докато при напитките от втората група се използва немалцов ечемик и други зърнени култури като пшеница и царевица. Докато първите се дестилират в крушоподобни казани, наречени pot still, то за зърнените се употребява устройство от две колони – column still. Комбинацията между двата вида ражда т.нар. смесени уискита, които на практика съставляват 95% от световния пазар на скоч.

БЪРБЪН

Това е най-известният вид уиски, произвеждан в Щатите, който се отличава от всички останали по няколко ясно зададени показатели. Дестилира се от зърнена смес, в която задължително трябва да има 51% царевица – именно на това се дължи неговият сладникав вкус. За разлика от шотландските си и ирландски роднини отлежава в съвсем нови, обгорени дъбови бъчви, благодарение на които се получава и специфичният кехлибарен цвят. При уискитата, произведени в стария свят, се допуска добавянето на карамелен оцветител, но технологията на приготвяне на бърбъна не позволява включването на съставки, които променят цвета, вкуса или сладостта. Макар да не съществува официално правило, обвързващо напитката с конкретно място на производство, почти всички дестилерии за бърбън са разположени в щата Кентъки.

Източник: menumag.bg

No Article rating
0 Reviews
Тази материал беше ли полезен? Моля, направете своята оценка, за да ни дадете ценна информация за нашите подобрения.
  1. СУПЕР
  2. МН. ДОБРО
  3. ДОБРО
  4. СТАВА
  5. ЛОШ

Подобни статии