Толкова много професии само в една бутилка вино – Красимира Кодукова

Толкова много професии само в една бутилка вино – Красимира Кодукова
„Срещата ми с Красимира Кодукова беше преди 5 години на Винария – Пловдив, без още да се познаваме веднага започнахме да си говорим за вино, сортове, региони и някак си бяхме на една вълна, та така и до днес. В този ред на мисли, реших да поговоря с нея за (новото начало, както се казва) в нейния живот.“ – Г. Георгиев

Краси би ли се представила на хората които, не те познават?

Казвам се Красимира Кодукова, на 37 г., родом от Карнобат и майка на две малки деца. По образование съм технолог на вино, но стаж в производството имам само 2 години в екипа на Васко Стоянов във Вила Юстина.  Към винения туризъм се пренасочих 2013 г. в същата изба и до 2019 бях организатор винен туризъм. Там се научих преди всичко да работя с различни хора, различни професии и знания, а аз грабих с пълни шепи познания за лозята, виното и неговото предлагане, организацията на работа и това, че няма невъзможни неща. Невероятен екип!

Толкова много професии само в една бутилка вино - Красимира Кодукова Красимира Кодукова - Wine Tour Maker Красимира Кодукова - Wine Tour Maker

Появата на второто ми дете и семейните ангажименти, обаче, ме накараха да променя приоритетите си, да остана в градска среда и започнах работа в Bulgaria Wine Tours, с които съм работила много години в избата. Отново страхотен екип, на който имах късмета да попадна. Но…дойде пандемията! Така се реших да създам Wine Tour Maker и да споделя опита си във винения туризъм с винарски изби, туроператори, винолюбители.

Кое провокира интереса ти към виното?

Завърших  френска гимназия в Бургас, химията ми се отдаваше, жадувах да отида във Франция и реших да кандидатствам за специалността  „Технология на ферментационни продукти” с обучение на френски в Университета по хранителни технологии в Пловдив, защото най-пасваше на тогаващните ми интереси и мечти. Макар да съм от Карнобат, не мога да кажа, че съм закърмена с вино или че семейството ми има традиции в лозарството и винарството. Не мога да скрия и първото си впечатление от Пловдив и гражданите му, което ме накара силно да пожелая да следвам и живея там. Учих вино, ВАН и млечни продукти, но виното ме завладя изцяло. Колкото повече научаваш за него, толкова повече го обикваш и жадуваш за още (не в количествено отношение J). Както апетитът идва с яденето, така и жаждата за нови винени аромати и вкусове идва с всяка следваща бутилка вино.

Самият интерес бе провокиран от преподавателите, последван и силно вдъхновен от технолозите с които се запознах, които ми помогнаха да науча много неща. В последствие и от колеги, свързани с търговията с вина. Завърших и магистратура в Аграрния университет „Лозарство и винарство”, за да запълня нещо, което ми липсваше.

Какво е виното за теб?

Като продукт то е наука, постоянни експерименти, усърдна работа на много хора, които трябва да се научат да работят заедно, продукт, който събира на едно място непознати и създава взаимоотношения.

В личен план виното е моята професия, а идеалната ми цел, свързана с него, е да убедя повече хора да се влюбят в тази напитка, да я оценят и да започнат да уважават всички специалисти, въвлечени в неговото създаване.

Красимира Кодукова - Wine Tour Maker Толкова много професии само в една бутилка вино - Красимира Кодукова

Какви са предизвикателствата във винения туризъм и по-специално за България?

Най-голямото предизвикателство са органиченията, свързани с посрещането на туристи , които самите винарни в България си поставят. Неразбирането на потенциала и възможностите, които виненият туризъм предоставя за избите, липсата на адекватна организация в избата и промотиране на винените турове са основните причини за компромисното качество на винения туризъм в страната.

Разбира се има немалко добри примери за успешен винен туризъм в страната, а вече и на регионално ниво, като Мелник.

Погрешно е разбирането, че няма винени туристи в България и че има липса на интерес от такива посещения. Промяната трябва да настъпи първо в избите, след което да се изисква реклама на България като винена дестинаци, а не обратното. Няколко пъти съм писала по темата и не искам да се повтарям, но ще споделя пресни случаи: Препоръчвам на един туроператор да включи определени изби в даден район в маршрутите си, а те даже не му връщат отговор на запитвания в рамките на седмици.

Една изба в Пловдивско усилено промотира дегустациите си в социалните мрежи. Уви вече втора седмица очаквам отговор на един от двата ми е-мейла към тях. Та те дори не вдигат телефона на туристи. Забравени резервации за посещения, работно време, съобразено с това на технолога (всички знаем динамичната работа на технолозите), условия, които отказват туриста да ги посети като минимален брой туристи – 4-ма, предварителна резервация 5 дена и много много други примери.

Друго предизвикателство е, че виненият туризъм не е сред приоритетите на Министерство на туризма, а за подпомагането му и рекламирането му не се отделят никакви средства.

Инфраструктурата е също предизвикателна – липса на табели към населените места, в които има винарски изби, лоши пътища, няма никакъв транспорт между селата в един и същи регион (пример Пловдив и Родопската яка). Скоро минавах край новото кръгово за Асеновград и пред очите ми изкочи спомен от Прованс, където имаше засадени, добре отглеждани лозички на всички кръгови движения и табели към различни изби наоколо. Въпросното кръгово е ключово и за Брестовица и за Устина, Брестик, Асеновград. Пропусната възможност. Пропуснахме много възможности да направим страната ни разпознаваема винена дестинация.

Районирането на винарските области също затруднява разпознаваемостта им сред чуждестранни винени любители и туристи. На етикетите ни пише Тракийска низина или Дунавска равнина….

Как реши да се захванеш точно сега с винени турове и помагането на избите с изграждане на цялостен план за винен туризъм?

Колкото и парадоксално да звучи, пандемията ми помогна да взема това решение. За съжаление загубих работата си в Bulgaria Wine Tours по обясними причини и използвах времето вкъщи да създам сайта, да обмисля концепцията си, да намеря съмишленици и да помисля как точно мога да бъда полезна. По време на предишни срещи в изби, пък и от разговори по телефона с тях, осъзнах  че много от тях търсят отговори на проблеми, през които бях вече минавала, препятствия, с които вече се бях сблъсквала и споделях своя опит и  приятелски препоръки. Осъзнах, че мога да помогна на много изби.

Имам повече опит в туризма вътре в избата, но видях слабите места на други изби при работата им с туроператори и туристи. Опознах винения туризъм в страната, защото допреди това се бях фокусирала върху Пловдив и региона.

Изключително труден е периодът за туризма и за винарските изби, но не винаги ще е така. Сега е моментът да се подготвим за бъдещите успехи. Надявам се сега избите да оценят личния контакт с винените любители, които виненият туризъм предоставя, да се преориетират към посрещане и на малки групи, и индивидуални туристи, на българските туристи, които са най-важни за тях. Скоро време големи групи няма да има, макар и да се опитваме да ги съживим.

Има страшно много туроператори, който не предлагат посещения в изби, но ето че намират винения туризъм, в този труден момент, като нов туристически продукт за своите клиенти, за да провокират повече пътувания. Опитвам се да изградя именно тази връзка изба-туроператор. Да накарам повече туроператори да включват изби в маршрутите си, но и да накарам избите да покажат по-сериозно отношение в това партньорство.

Красимира Кодукова - Wine Tour Maker Толкова много професии само в една бутилка вино - Красимира Кодукова

Какво е първото нещо, според теб, което трябва да направи една винарска изба, която има необходимия ресурс за винен туризъм, а досега не са го предлагали?

Има много такива изби. Първото, което трябва да направят, е да създадат организация на работа вътре в избата и дегустационната зала, така че да не си пречат взаимно. Да помислят за организацията с туристическа насоченост, работно време през уикенди, кой посреща туристите, владеене на чужд език, улеснени продажби на вина от избата, мейл и телефон за резервации с бърз отговор, дори и детайли като това кой ще нареже мезето и подреди масата, ако дойдат „случайни” турист и т.н. В много от избите технологът прави това, което при всички положения го кара да загърби една или друга от отговорностите си, а много често това е винения туризъм. Не че не се справят, просто е пропусната възможност за среща с много винени любители и продажба на вина от избата. Оттам нататък идва вече промотирането на винените турове, кооперирането с изби в съответния винарски район, намиране на партньори в туризма и т.н.

Има ли винена култура българския потребител и въобще харесват ли хората обиколките по избите?

Не ги харесват само тези, които не са чували за такава възможност или са попаднали за първи път на изба, от която имат лоши впечатления. Някои потребители имат добра винена култура, други не , което не означава, че те не са потенциален винен любител и пътешественик. Посрещала съм всякакви хора, от винени сноби до консуматори на домашни вина, провокатори или любопитковци. Непознаването на виното не е порок. За мен е порочно да откажеш на любознателни хора да се запознаят с виното ти, неговото производство , да чуят за хората, които са въвлечени в отглеждането на лозя, правенето на вино, представянето му пред самите туристи и разбира се търговската му част. Толкова много професии само в една бутилка вино. Това е идеалното средство да се повиши винената култура на консуматорите.

Според теб колко време ще отнеме на една винарска изба и стъпките, които трябва да следва за изграждане на печеливш туризъм?

Няма еднозначен отговор. Преди време беше по-трудно, защото търсенето беше по-слабо. Сега не е така. Всичко зависи от това колко са креативни услугите в туризма, които избите предлагат, от качеството на тези услуги и от усърдната работа за намиране на партньори и рекламирането на винените турове. Ако кажа период, той няма да е валиден, защото всичко зависи от самите изби и от организацията им на работа. Също така и от инвестициите, които са направени. Големите инвестиции водят до по-големи очаквания за печалба. Има изби, които имат страхотен обект, но слаба организация в туризма, има и такива, които имат малко производство и дегустационна, и се справят много добре с предлаганите обиколки и дегустации. Винен туризъм може да предлага всяка една винарска изба в България, друг е въпросът колко ще е конкурентна на модерните изби и разбира се по качество на самото вино.

Както виждаш, никъде досега не съм споменала хотел или места за настаняване като част от винения туризъм. За мен те не са определящ фактор за развитие на винен туризъм в избата. За региона да, но не и за самата изба. Предоставят по-голяма възможност и по-комплексна услуга, но не бих казала, че хотелът е притегателната част.

Нека пожелаем успех на Краси, и нека винаги местата за винените турове организирани от нея да не достигат… 🙂

Материали на Краси Кодукова публикувани в winebg.info

Виненият туризъм с две лица
Виненият туризъм и различните му публични прояви
Къде е България в календара на международните дни на сортовете?
Подценената роля на винения гид