Стойчо Стойчев – Продължавам да работя във винена посока…

Купата „Сомелиер на годината“ за 2018 е вече в ръцете на Стойчо Стойчев. Описва себе си като спокоен, скромен и даже леко притеснителен човек, на 28 години, от гр. Стара Загора. За сега голямата любов на живота му е ВИНОТО.

Кое провокира интереса ти към виното.
Може би това, че работата ми го налага и от там се запалих. Стремя се да научавам все повече и повече и да опитвам различни вина.

Какво е виното за теб ?
Виното се превърна за мен в нещо повече от напитка, превърна се в ежедневие, стремеж и начин на живот.

Какви са предизвикателствата в сомелиерството ?
Предизвикателството е да познавам колкото се може повече вина от цял свят. Никога не смея да твърдя, че знам всичко в тази сфера, не се считам за някакъв капацитет, продължавам да се уча, всяка една нова отворена бутилка означава нови знания за мен. Имайки предвид необятния винен свят, ще се уча докато съм жив.

Как реши да участваш в Националния конкурс Сомелиер на годината.
Историята започна някъде през 2013-та година. По това време горе-доло се роди и по-сериозния ми интерес към виното и случайно или не срещнах г-н Марковски, който ми предложи да участвам в регионалния кръг на 1-вото издание на конкурса през 2014-та година в Банско. Веднага се съгласих, най-вече с образователна цел. От тогава до сега съм взел участие във всички издания, без този от миналата година и най-накрая достигнах до заветната цел.

Стойчо Стойчев – „Сомелиер на годината“ 2018, Калоян Попов – Сребърен Медал, Таня Ваташка – Бронзов Медал, Живко Енчев – „Сомелиер на годината“ 2017

Беше ли ти трудно в „Сомелиер на годината” предвид голямата конкуренция
Трудно беше, разбира се… предвид колегите, които също доста добре се бяха подготвили, но в интерес на истината се бях концентрирал как да се справя със сценичната треска която най-често ме проваляше в предишните ми участия. Иначе не съм очаквал да спечеля, просто исках да покажа това което мога и знам.

Имаш ли предпочитана изба и вино и защо ?
Нямам конкретни любими марки и етикети, по-скоро съм привърженик на вината в стил „Нов Свят“. Предпочитам бели вина… сов.блан, траминер, ризлинг, но никога не бих отказал и дъбово шардоне стил „Шабли“

На какъв принцип се избират вината в една винена листа за ресторант.
Според предлаганата храна в конкретния ресторант, разбира се… Именно тук се намесва сомелиерът, човекът който да подбере вината които ще подхождат най-добре с менюто в ресторанта. У нас разбира се не са много ресторантите които предлагат тази длъжност, но се надявам за в бъдеще да има по-голям интерес към нашата професия. Идеята е както се сменят менюто с храните, периодично, би следвало и виненият лист да се сменя, за да може да се предложи най-подходящото вино към дадено ястие, вино което да превърне един обикновен, ежедневен обяд в незабравим спомен.

Какви са ти наблюденията за винена култура българския потребител през последните 2-3 години.
Ние българите си имаме доста богата култура и традиции относно виното, но имайки предвид какво е търсенето на пазара смятам, че има на къде да се развиваме. През последните години да, наистина има напредък, като за това спомагат модерните винарни които се изградиха и все повечето качествени вина които се произвеждат у нас, както и всички хора които разпространяват и развиват винената идея. Мисля, че всеки може да открие своя стил, своя етикет и да замени ежедневната напитка с чаша хубаво вино.

Как мислиш ще се развие кариерата ти след това ?
Честно казано… нямам никаква идея… Дори и сега, няколко дни след конкурса, след като цялото изживяване отлежа в главата ми, няма някакви конкретни планове. Продължавам да работя във винена посока със сигурност, още по-мотивиран и се надявам все повече да се развивам. Времето ще покаже…