Световните винени сортове

В модерното винарство има няколко десетки сортове, които, в общи линии, определят неговата физиономия. За тях е доказано, че дават най-добри резултати, най-интересни и богати като вкус и аромат вина. Инвестициите в лозарството обикновено са ориентирани към тях. В същото време търсенето на нови вкусове често насочва вниманието встрани от магистралния път на бранша, трайно белязан през последния половин век от сортове като Каберне совиньон, Мерло и Шардоне. Тази тенденция през последните години извади на специализираните рафтове вина от Шенин блан, Малбек, Шираз, Пинотаж и Гренаш. Сигурно не е далеч денят, когато там ще стъпят и двата най-качествени български сорта – Мавруд и Мелник.
Много от сортовете в различните страни са познати с различни имена. Това често предизвиква объркване. Случва се с едно и също име в отделни региони да наричат различни сортове. Например сортът Мускаде (Muskadet) в някои части на Франция се нарича Бургундски пъпеш (Melon de Bourgogne), а другаде така казват на Гаме блан (Gamay blanc). В Калифорния така наричат Пино блан (Pinot blanc). И трите сорта са различни, което не пречи да имат общ пъпешов синоним. Това е само един от многото подобни случаи. Затова към някои от представените по-долу сортове са посочени и по-често срещаните им синоними.

Бели

Шардоне (Chardonnay) – стар френски сорт, известен още като Пино блан (Pinot blanc) и Пино шардоне (Pinot chardonnay). В момента е най-реномираният за производство на сухи бели вина. Отглежда се във всички винарски страни по света. Това е един от трите основни сорта при производството на пенливи вина в областта Шампан. Върху по-бедни варовити и каменисти почви (такива са повечето лозя в района на Шабли) дава прекрасни и много фини сухи вина. При някои видове шардоне от Австралия, Калифорния и Франция в носа се долавят сложни и атрактивни нюанси на лешник, горчив бадем, акация и препечен хляб (вж. също с. 151). Но тези характеристики са свързани както със сорта, така и с технологията на производство. Най-често в аромата присъстват нюанси на ябълка, пъпеш, ананас и цитрус (грейпфрут и лимон). В България този сорт дава добри вина в района на Преслав, Разград, около Поморие и Сунгурларе.

Совиньон блан (Sauvignon blanc) – френски сорт, познат в повечето лозарски страни по света. Обича бедни каменисти и варовити почви. От него се произвеждат много добри сухи вина с особено приятна свежест, докато са млади. Най-често, особено когато произхожда от по-хладни райони, в аромата се долавя дъх на прясно окосена трева. При по-топъл климат изпъква плодовият характер, понякога с мускатови нюанси. Основен сорт при много от вината в Сотерн, Грав и Антр дьо Мер във Франция. Дава забележителни вина в Нова Зеландия, където е известен като Блан фюме (Blanc fume). У нас се отглежда предимно в Черноморския район.

Семийон (Semillon) – френски сорт, среща се и като Blanc doux (Сладко бяло). Особено подходящ за производство на десертни вина. За целта гроздето се бере в късна есен, завехнало или подложено на благородно гниене. Този сорт е в основата на прочутите жълти сладки вина от Сотерн. В букета се долавят нюанси на мед, хляб и захаросани плодове – круша, кайсия, праскова, ананас, цитрус. Отглежда се също в Калифорния и Австралия.

Гевюрцтраминер (Gewьrztraminer) – стар немски сорт. У нас е известен като Траминер розов или само Траминер. Отглежда се основно в Елзас, Германия и Австрия. Дава изключително пищни вина. В носа най-често се долавят цветисти аромати, като розата преобладава. При добре узряло грозде цветистите тонове могат да се развият в плодови – праскова, кайсия. У нас е пренесен през 70-те години от Чехословакия. Отглежда се на ограничени площи в района на Шумен и Преслав.

Ризлинг (Riesling) – един от най-старите европейски сортове. Произхожда от района на Рейн и Мозел (Германия). Разпространен е в повечето европейски страни в многобройни местни клонове, селекции и хибриди, а също в Калифорния, Австралия и ЮАР. Дава фини сухи, но също така полусухи и сладки вина. В аромата могат да се доловят нюанси на треви, билки и загатнат керосинов тон, а при полусухите и сладките вина – цитрус (грейпфрут, портокал). У нас се отглежда на ограничени площи около Варна и Разград.

Ркацители – грузински сорт, пренесен в България през 60-те години на миналия век. В родината си дава добри сладки вина, но у нас качествата му не впечатляват с нищо. Познат е също като Рикат. Слабо ароматен сорт. Вината са твърде обикновени и често са с висока киселинност, поради което се използват в купажи с други сортове или за дестилатни виноматериали.

Мускат (Muskat) – известни са множество разновидности на този сорт по цял свят. Дава добри сухи, полусухи и сладки вина. Общото между тях е спeцифичният бонбонено-парфюмен характер и мускатов аромат, който напомня стрито семе от кориандър. Често в носа се долавя индрише. У нас е познат като Мускат отонел, Тамянка и в още няколко местни разновидности.

Мускаде (Muskadet) – френски сорт, разпространен в Бургундия и по Атлантическото крайбрежие. Наричат го също Бургундски пъпеш (Melon de Bourgogne). Няма връзка с фамилията Мускат. Дава приятно свежи леки вина с мускусен аромат и лимонови нюанси. Понякога се долавя и йод (пресен орех), което се обяснява с близостта на морето.

Юни блан (Ugni blanc) – френски сорт, разпространен в много винарски страни. Високо­продуктивен. Дава свежи и леки слабо ароматни вина. В носа се долавят предимно цветисти тонове. Във Франция е основен сорт при производството на коняк. В Италия е познат като Требиано (Trebbiano). У нас се отглежда в Черноморския регион предимно за дестилати за винено бренди. В купаж с Мускат дава приятни свежи вина.

Пино гри (Pinot gris) – френски сорт, познат и с имената Малвазия (Malvasia) и Токай (Tokay). Популярен в Елзас, където дава меки и плътни вина, подходящи за отлежаване. В аромата преобладават плодови нюанси (ябълка, круша), подсилени от леки цветисти тонове.

Шенин блан (Chenin blanc) – френски сорт. Произхожда от долината на Лоара, поради което се среща като Pinot de la Loire или Blanc d‚Anjou. Гроздето натрупва добра киселинност и високо захарно съдържание. Много подходящ за сладки и пенливи вина. Особено популярен в ЮАР, където от него се правят отлични свежи и ароматни сухи вина. В англоезичните страни го наричат също White pinot и Steen.

Алиготе (Aligote) – френски сорт, разпространен главно в Бургундия. Може да се срещне и като Giboudot. Дава леко тръпчиви и плътни вина, но без някакви изключителни качества. Окисляват се лесно. У нас се отглежда в ограничени количества, предимно около Лясковец.

Червени

Каберне совиньон (Cabernet sauvignon) – в момента най-известният и най-широко разпространен червен сорт. Отглежда се в целия свят. Според някои данни заема около 10 % от световните винени лозя. Особено важен за вината от Бордо. Може да се срещне с името Буше (Boushet). Дава екстрактни, богати на танини и багрилна материя и твърде често подходящи за стареене вина. Ароматите са щедри, многопластови и твърде динамични според климата и почвите. При младите в топла година носът обикновено е доминиран от червени и черни плодове (малина, череша, къпина). Понякога развива тонове на зелен пипер, джинджифил, тютюн (кутия с пури) и зелена чушка. Има много добра симбиоза с дъбовата дървесина и при отлежаване в бъчва развива отличен букет и закръглен вкус. Освен със стандартния ванилов тон от дъба виното може да се обогати с нюанси на подправки, канела, препечен хляб и шоколад. У нас е разпространен в цялата страна, но дава най-добри вина около Свищов и в Тракийския район.

Каберне фран (Cabernet franc) – това е по-старият брат на Каберне совиньон. Разпро­странен е предимно във Франция (Сент Емилион), но през последните десет години популярността му расте и в други винарски страни. Вината са по-слабо екстрактни и по-бедни на танини от Каберне совиньон. Докато са млади, в аромата се откриват цветисти нюанси (виолетки), а също нюанси на дребни червени и черни плодове – малина, касис, боровинка. При розета от този сорт се долавят нюанси на тропически плодове (банан) и ягода.

Мерло (Merlot) – френски сорт, не по-малко популярен и престижен от Каберне совиньон. В стари източници може да се срещне и като Витрай (Vitraille). Отглежда се във всички винарски страни. Младите вина са с по-меки танини и по-закръглени от кабернетата, поради което двата сорта отлично се съчетават в купажи. В аромата обикновено се долавят нюанси на червени плодове (зряла череша, слива), а със стареенето в бъчви развиват конфитюрени нюанси, които се допълват от дъба. За някои по-стари вина от този сорт е характерен ароматът на трюфел. У нас е разпространен в цялата страна, но главно в Южна България и дава най-добри вина около Хасково и Любимец.

Пино ноар (Pinot noir) – френски сорт. Разпространен основно в Бургундия и Шампан (участва в пенливите вина), но и в други винарски страни. В Германия е познат и като Schwartz klevner. При добри климатични условия дава много меки, кадифени вина с изключителен финес и аромат и лек керемиден оттенък в цвета. Характерни са нюансите на череша и малина. Много добре се развива в контакт с дъб. В България се отглежда върху съвсем ограничени площи все още на експериментално ниво.

Сира (Syrah) – познат е също като Шираз (Shyraz). Освен в Европа този сорт е широко разпространен в Австралия, Аржентина, САЩ и ЮАР. Като млади вината са тъмно обагрени, с плътен и богат вкус, но малко строги. Стареят много добре в дъбови бъчви. В аромата се долавят нюанси на черен пипер, кожа, тютюн, а понякога билки (мащерка) и подправки (карамфил). Сорт с много достойнства и голямо бъдеще.

Гаме (Gamay) – с този сорт се свързва най-вече славата на вината от Божоле. Обича бедни песъкливи и каменисти почви. Дава сравнително светло обагрени леки и свежи вина, които са добри, докато са млади. В аромата преобладават плодовите тонове – ябълка, ананас, банан. Среща се и като Гаме божоле (Gammay Beaujolais) и Гаме ноар (Gamay noir).

Малбек (Malbec) – традиционен сорт при много от купажите в Бордо, високо ценен заради богатството на танини и багрилни вещества. Познат е също като Мустер (Moustere), Мозак (Mauzac) и с още двайсетина имена. Освен във Франция е разпространен и в други модерни винарски страни, особено в Аржентина. Характерни за аромата са нюанси на дребните черни плодове и синя слива, понякога с намек за карамфил и ванилия.

Зинфандел (Zinfandel) – стар италиански сорт, известен още като Примитиво (Primitivo) и Зингарело (Zingarello). Според някои сведения произхожда от Хърватска. Особено популярен в Калифорния, където дава много елегантни вина с балансирани танини, плодов характер и характерни ягодови нюанси.

Гренаш (Grenache) – познат от векове в Южна Франция и Испания, където го наричат Аликанте (Alicante). С този сорт е свързана славата на едно от най-популярните вина от долината на Рона – „Шатоньоф-дю-пап“ (Chateauneuf-du-Pape). Разпространен е също в Аржентина, Калифорния и други страни. Вината са плътни, с характер. Докато са млади, в аромата преобладават червени плодове (малина). След съзряване букетът може да се обогати с нюанси на тютюн и сухи кайсии. Не е много подходящ за стареене.
Санджовезе (Sangiovese) – италиански сорт, известен също като Брунело (Brunello). С него са свързани прочутите вина Кианти. Ароматът е изразително плодов, с характер на череша (понякога с костилка) и нюанси на канела и карамфил.

Мурведър (Mourvedre) – немного популярен сорт. Отглежда се предимно в Южна Франция и Испания, където е познат като Матаро (Mataro), а също в Австралия и Калифорния. Вината, макар и южни по характер, са сравнително леки. В аромата се долавят предимно подправки – мента, мащерка, канела, пипер.

Пинотаж (Pinotage) – хибриден сорт. Кръстоска между Пино ноар и Хермитаж (Сензо, Cinsault), създадена във Франция през 1925 г. Особено разпространен в Южна Африка, където дава плътни червени вина с добро тяло и приятен плодов вкус.

Източник: Link

3 посещения