„Анжелус Естейт“ (Angel’s estate) гони признание за перла на българското винарство

Александър Велянов е роден в София, на 42 г. Завършил е Университета по хранителни технологии в Пловдив. Има 41 гроздобера (последните 20 години прави по два). Живял е над 15 години в Австралия, три – в Нова Зеландия. И в двете популярни винени държави е работил за известни изби. Консултант е в продължение на два гроздобера на проекта „Анжелус Естейт“, а в момента – производствен директор на винарната.


„Анжелус Естейт“ е акционерно дружество с основни акционери фамилия Ангелови, собственици на „Градус“. Винарската изба е разположена край с. Баня, Новозагорско, върху 14 000 кв. м разгъната площ, от които половината са вкопани под земята. Това позволява гравитачното подаване на гроздето, което елиминира всяко излишно протриване на гроздовата ципа и получаването на вина с по-груби танини. Избата
притежава и единствената в България сортировъчна машина
Тя селектира гроздовите зърна за зададени параметри и автоматично отделя тези, които не се вписват в тях.
Капацитетът за преработка на грозде е 850 тона. В залата за ферментация върху 3000 кв. м площ има 88 ферментатора, 15 от които френски дъбови каци. Имението разполага с две избени помещения за съзряване на вино при контролирана температура. Еликсирът се създава по нетрадиционна технология, съчетана с много ръчен труд. Основното при правенето му е емоцията, която трудно може да се предаде с думи, споделя пред НБП Иван Ангелов. Може би защото човек произвежда вино от хилядолетия.
Правейки вино, се чувстваме част от тази традиция
Това не е обикновен бизнес, допълва той.
Александър Велянов, производствен директор на винарската изба, разказва, че на мястото на имението някога е било гола поляна. Първите проекти за засаждане на лозя са в землищата на селата в съседство Баня и Червенаково. Пред сградата днес е най-новото им лозе, засято в края на м.г., с което имат общо 1500 дка лозя.

Новите лозя

Задоволяваме изцяло нуждата си от грозде от собствените си лозя
подчертава той. Младият, но признат уайнмейкър споделя още, че влиянието на планината и големите амплитуди в температурата, както и различните почви в лозята създават грозде с интересни аромати и вино с различни характеристики. Повечето са червени, основно Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Сира, от белите – Совиньон, Шардоне, Траминер, Вионие. В новото лозе от 500 дка имат интересни и нетрадиционни сортове – Гренаш, Пино ноар, малко Верментино
Имаме избор да си играем и правим различни вина, казва Велянов.

„Анжелус Естейт“ не е най-голямата винарна в България, макар да изглежда внушително. Но се опитва да се държи като малка винарна – работи с малки партиди грозде, прави различни вина, по различни технологии, със своя специфика и стил. Кой е стилът на „Анжелус“? За мен като винар е важно да правим вина, които имат обем и са вкусни, имат достатъчно мощ, без да бъдат прекалено натруфени и силни дотолкова, че да превземат сетивата изцяло, описва Велянов. Опитваме се да правим вина, които са хармонични, много приятелски настроени към храна, защото виното като цяло в България се пие основно с храна.
Производството ни за последните две години е скочило три пъти, но основният пазар е все още в страната. Износът, засега, е за Холандия, Швеция, Китай, Русия, важни за винарната са вече и САЩ

Този вкопан в земята резервоар захранва по капков път 500 дка лозя

Към момента в „Анжелус Естейт“ има колосални инвестиции, но казват, че и тепърва ще се инвестира много. Целта е да се вдигне още количеството, всички процеси да бъдат оптимизирани, да се вкарат нови мениджърски практики в избата и на лозята и т.н. Идеята още при създаването на винарната е тя да бъде перлата на българското винарство. В момента се набляга върху винарските и лозарските операции, след ръста на производството
ще се акцентира върху частта „винен туризъм“


Засега винарната има туристически пакети, които включват дегустация на вина с хапки. За да бъдем перлата на българското винопроизводство, се иска адски много работа. Човек трябва да бачка здраво, всеки ден и час влагайки освен знанията, и душата си, категоричен е Велянов. Факт е, че „Анжелус Естейт“ постига много високо качество, оценено и признато на различни международни конкурси.

Предполагам, че за голяма част от колегите-винари стремежът за доказване и изпипване също важи, споделя той. Бих бил щастлив да има няколко перли на българското винарство, защото това ще издърпва индустрията ни и всички ще вървят напред. Една птичка пролет не прави. В частност перлата във вината на „Анжелус Естейт“ безпрекословно е Gold Stallion – вино, което се прави в лимитирани количества с изключително внимание и любов, с достойнства и претенции, заявени и с цената и опаковката. То не се появява всяка година, от реколта 2014 няма да има, реколта 2015 все още е под въпрос. Сега във винарната се работи върху реколта 2013 г. на това вино. Производителите са доволни и заявяват, че качеството е високо.
Иновативният Велянов споделя още, че след 6 месеца тяхната изба ще изглежда различно,
дори името ще е променено на Angel’s estate


Лабораторията, едно от най-важните места в избата
Ще има още машини и… повече купон, даже стерео уредба, за да могат хората да танцуват, докато правят вино. Моя задача е освен да оптимизирам винарските процеси, и да накарам хората да се чувстват по-спокойни и доволни, че са тук. Вярвам, че това ще се отрази на виното – то е чувствителна материя, зависи и от състоянието на духа. Да работиш с лозя е много приятно занимание. Ако е близо до природата, човек по принцип се чувства по-спокоен и зареден. Като се разхождам из едно лозе периодично, лозите започват да ми „говорят“ Аз знам от какво имат нужда и какво качество могат да ми дадат.

Като винарски практики ние в България сме абсолютно адекватни на света, но и все още доста закостенели по отношение на представата ни какво е качествено вино, коментира експертът. Ние, винарите, има да се борим по отношение на дадени стереотипи, примерно, тук често се казва ризлингът трябва да мирише на петрол Не, не трябва. Или пък каберне фран има зелени нюанси и трябва да има характеристики като например на чушка. Не, не трябва. Освен че правим вина, аз и моите колеги имаме и мисия, която става все по-важна – да образоваме и да се борим със стереотипите. България има да наваксва като отношение към виното, като лайф стайл, като бизнес, смята експертът.

НБП, Дима ТОНЕВА
Източник: nbp.bg

1 посещения