Jarava Winery
Lozenitsa Estate

Световните винени сортове

Световните винени сортове

В модерното винарство има няколко десетки сортове, които, в общи линии, определят неговата физиономия. За тях е доказано, че дават най-добри резултати, най-интересни и богати като вкус и аромат вина. Инвестициите в лозарството обикновено са ориентирани към тях. В същото време търсенето на нови вкусове често насочва вниманието встрани от магистралния път на бранша, трайно белязан през последния половин век от сортове като Каберне совиньон, Мерло и Шардоне. Тази тенденция през последните години извади на специализираните рафтове вина от Шенин блан, Малбек, Шираз, Пинотаж и Гренаш. Сигурно не е далеч денят, когато там ще стъпят и двата най-качествени български сорта – Мавруд и Мелник.
Много от сортовете в различните страни са познати с различни имена. Това често предизвиква объркване. Случва се с едно и също име в отделни региони да наричат различни сортове. Например сортът Мускаде (Muskadet) в някои части на Франция се нарича Бургундски пъпеш (Melon de Bourgogne), а другаде така казват на Гаме блан (Gamay blanc). В Калифорния така наричат Пино блан (Pinot blanc). И трите сорта са различни, което не пречи да имат общ пъпешов синоним. Това е само един от многото подобни случаи. Затова към някои от представените по-долу сортове са посочени и по-често срещаните им синоними.

Бели

Шардоне (Chardonnay) – стар френски сорт, известен още като Пино блан (Pinot blanc) и Пино шардоне (Pinot chardonnay). В момента е най-реномираният за производство на сухи бели вина. Отглежда се във всички винарски страни по света. Това е един от трите основни сорта при производството на пенливи вина в областта Шампан. Върху по-бедни варовити и каменисти почви (такива са повечето лозя в района на Шабли) дава прекрасни и много фини сухи вина. При някои видове шардоне от Австралия, Калифорния и Франция в носа се долавят сложни и атрактивни нюанси на лешник, горчив бадем, акация и препечен хляб (вж. също с. 151). Но тези характеристики са свързани както със сорта, така и с технологията на производство. Най-често в аромата присъстват нюанси на ябълка, пъпеш, ананас и цитрус (грейпфрут и лимон). В България този сорт дава добри вина в района на Преслав, Разград, около Поморие и Сунгурларе.

Совиньон блан (Sauvignon blanc) – френски сорт, познат в повечето лозарски страни по света. Обича бедни каменисти и варовити почви. От него се произвеждат много добри сухи вина с особено приятна свежест, докато са млади. Най-често, особено когато произхожда от по-хладни райони, в аромата се долавя дъх на прясно окосена трева. При по-топъл климат изпъква плодовият характер, понякога с мускатови нюанси. Основен сорт при много от вината в Сотерн, Грав и Антр дьо Мер във Франция. Дава забележителни вина в Нова Зеландия, където е известен като Блан фюме (Blanc fume). У нас се отглежда предимно в Черноморския район.

Семийон (Semillon) – френски сорт, среща се и като Blanc doux (Сладко бяло). Особено подходящ за производство на десертни вина. За целта гроздето се бере в късна есен, завехнало или подложено на благородно гниене. Този сорт е в основата на прочутите жълти сладки вина от Сотерн. В букета се долавят нюанси на мед, хляб и захаросани плодове – круша, кайсия, праскова, ананас, цитрус. Отглежда се също в Калифорния и Австралия.

Гевюрцтраминер (Gewьrztraminer) – стар немски сорт. У нас е известен като Траминер розов или само Траминер. Отглежда се основно в Елзас, Германия и Австрия. Дава изключително пищни вина. В носа най-често се долавят цветисти аромати, като розата преобладава. При добре узряло грозде цветистите тонове могат да се развият в плодови – праскова, кайсия. У нас е пренесен през 70-те години от Чехословакия. Отглежда се на ограничени площи в района на Шумен и Преслав.

Ризлинг (Riesling) – един от най-старите европейски сортове. Произхожда от района на Рейн и Мозел (Германия). Разпространен е в повечето европейски страни в многобройни местни клонове, селекции и хибриди, а също в Калифорния, Австралия и ЮАР. Дава фини сухи, но също така полусухи и сладки вина. В аромата могат да се доловят нюанси на треви, билки и загатнат керосинов тон, а при полусухите и сладките вина – цитрус (грейпфрут, портокал). У нас се отглежда на ограничени площи около Варна и Разград.

Ркацители – грузински сорт, пренесен в България през 60-те години на миналия век. В родината си дава добри сладки вина, но у нас качествата му не впечатляват с нищо. Познат е също като Рикат. Слабо ароматен сорт. Вината са твърде обикновени и често са с висока киселинност, поради което се използват в купажи с други сортове или за дестилатни виноматериали.

Мускат (Muskat) – известни са множество разновидности на този сорт по цял свят. Дава добри сухи, полусухи и сладки вина. Общото между тях е спeцифичният бонбонено-парфюмен характер и мускатов аромат, който напомня стрито семе от кориандър. Често в носа се долавя индрише. У нас е познат като Мускат отонел, Тамянка и в още няколко местни разновидности.

Мускаде (Muskadet) – френски сорт, разпространен в Бургундия и по Атлантическото крайбрежие. Наричат го също Бургундски пъпеш (Melon de Bourgogne). Няма връзка с фамилията Мускат. Дава приятно свежи леки вина с мускусен аромат и лимонови нюанси. Понякога се долавя и йод (пресен орех), което се обяснява с близостта на морето.

Юни блан (Ugni blanc) – френски сорт, разпространен в много винарски страни. Високо­продуктивен. Дава свежи и леки слабо ароматни вина. В носа се долавят предимно цветисти тонове. Във Франция е основен сорт при производството на коняк. В Италия е познат като Требиано (Trebbiano). У нас се отглежда в Черноморския регион предимно за дестилати за винено бренди. В купаж с Мускат дава приятни свежи вина.

Пино гри (Pinot gris) – френски сорт, познат и с имената Малвазия (Malvasia) и Токай (Tokay). Популярен в Елзас, където дава меки и плътни вина, подходящи за отлежаване. В аромата преобладават плодови нюанси (ябълка, круша), подсилени от леки цветисти тонове.

Шенин блан (Chenin blanc) – френски сорт. Произхожда от долината на Лоара, поради което се среща като Pinot de la Loire или Blanc d‚Anjou. Гроздето натрупва добра киселинност и високо захарно съдържание. Много подходящ за сладки и пенливи вина. Особено популярен в ЮАР, където от него се правят отлични свежи и ароматни сухи вина. В англоезичните страни го наричат също White pinot и Steen.

Алиготе (Aligote) – френски сорт, разпространен главно в Бургундия. Може да се срещне и като Giboudot. Дава леко тръпчиви и плътни вина, но без някакви изключителни качества. Окисляват се лесно. У нас се отглежда в ограничени количества, предимно около Лясковец.

Червени

Каберне совиньон (Cabernet sauvignon) – в момента най-известният и най-широко разпространен червен сорт. Отглежда се в целия свят. Според някои данни заема около 10 % от световните винени лозя. Особено важен за вината от Бордо. Може да се срещне с името Буше (Boushet). Дава екстрактни, богати на танини и багрилна материя и твърде често подходящи за стареене вина. Ароматите са щедри, многопластови и твърде динамични според климата и почвите. При младите в топла година носът обикновено е доминиран от червени и черни плодове (малина, череша, къпина). Понякога развива тонове на зелен пипер, джинджифил, тютюн (кутия с пури) и зелена чушка. Има много добра симбиоза с дъбовата дървесина и при отлежаване в бъчва развива отличен букет и закръглен вкус. Освен със стандартния ванилов тон от дъба виното може да се обогати с нюанси на подправки, канела, препечен хляб и шоколад. У нас е разпространен в цялата страна, но дава най-добри вина около Свищов и в Тракийския район.

Каберне фран (Cabernet franc) – това е по-старият брат на Каберне совиньон. Разпро­странен е предимно във Франция (Сент Емилион), но през последните десет години популярността му расте и в други винарски страни. Вината са по-слабо екстрактни и по-бедни на танини от Каберне совиньон. Докато са млади, в аромата се откриват цветисти нюанси (виолетки), а също нюанси на дребни червени и черни плодове – малина, касис, боровинка. При розета от този сорт се долавят нюанси на тропически плодове (банан) и ягода.

Мерло (Merlot) – френски сорт, не по-малко популярен и престижен от Каберне совиньон. В стари източници може да се срещне и като Витрай (Vitraille). Отглежда се във всички винарски страни. Младите вина са с по-меки танини и по-закръглени от кабернетата, поради което двата сорта отлично се съчетават в купажи. В аромата обикновено се долавят нюанси на червени плодове (зряла череша, слива), а със стареенето в бъчви развиват конфитюрени нюанси, които се допълват от дъба. За някои по-стари вина от този сорт е характерен ароматът на трюфел. У нас е разпространен в цялата страна, но главно в Южна България и дава най-добри вина около Хасково и Любимец.

Пино ноар (Pinot noir) – френски сорт. Разпространен основно в Бургундия и Шампан (участва в пенливите вина), но и в други винарски страни. В Германия е познат и като Schwartz klevner. При добри климатични условия дава много меки, кадифени вина с изключителен финес и аромат и лек керемиден оттенък в цвета. Характерни са нюансите на череша и малина. Много добре се развива в контакт с дъб. В България се отглежда върху съвсем ограничени площи все още на експериментално ниво.

Сира (Syrah) – познат е също като Шираз (Shyraz). Освен в Европа този сорт е широко разпространен в Австралия, Аржентина, САЩ и ЮАР. Като млади вината са тъмно обагрени, с плътен и богат вкус, но малко строги. Стареят много добре в дъбови бъчви. В аромата се долавят нюанси на черен пипер, кожа, тютюн, а понякога билки (мащерка) и подправки (карамфил). Сорт с много достойнства и голямо бъдеще.

Гаме (Gamay) – с този сорт се свързва най-вече славата на вината от Божоле. Обича бедни песъкливи и каменисти почви. Дава сравнително светло обагрени леки и свежи вина, които са добри, докато са млади. В аромата преобладават плодовите тонове – ябълка, ананас, банан. Среща се и като Гаме божоле (Gammay Beaujolais) и Гаме ноар (Gamay noir).

Малбек (Malbec) – традиционен сорт при много от купажите в Бордо, високо ценен заради богатството на танини и багрилни вещества. Познат е също като Мустер (Moustere), Мозак (Mauzac) и с още двайсетина имена. Освен във Франция е разпространен и в други модерни винарски страни, особено в Аржентина. Характерни за аромата са нюанси на дребните черни плодове и синя слива, понякога с намек за карамфил и ванилия.

Зинфандел (Zinfandel) – стар италиански сорт, известен още като Примитиво (Primitivo) и Зингарело (Zingarello). Според някои сведения произхожда от Хърватска. Особено популярен в Калифорния, където дава много елегантни вина с балансирани танини, плодов характер и характерни ягодови нюанси.

Гренаш (Grenache) – познат от векове в Южна Франция и Испания, където го наричат Аликанте (Alicante). С този сорт е свързана славата на едно от най-популярните вина от долината на Рона – „Шатоньоф-дю-пап“ (Chateauneuf-du-Pape). Разпространен е също в Аржентина, Калифорния и други страни. Вината са плътни, с характер. Докато са млади, в аромата преобладават червени плодове (малина). След съзряване букетът може да се обогати с нюанси на тютюн и сухи кайсии. Не е много подходящ за стареене.
Санджовезе (Sangiovese) – италиански сорт, известен също като Брунело (Brunello). С него са свързани прочутите вина Кианти. Ароматът е изразително плодов, с характер на череша (понякога с костилка) и нюанси на канела и карамфил.

Мурведър (Mourvedre) – немного популярен сорт. Отглежда се предимно в Южна Франция и Испания, където е познат като Матаро (Mataro), а също в Австралия и Калифорния. Вината, макар и южни по характер, са сравнително леки. В аромата се долавят предимно подправки – мента, мащерка, канела, пипер.

Пинотаж (Pinotage) – хибриден сорт. Кръстоска между Пино ноар и Хермитаж (Сензо, Cinsault), създадена във Франция през 1925 г. Особено разпространен в Южна Африка, където дава плътни червени вина с добро тяло и приятен плодов вкус.

Източник: Link

4.6/5.0 Article rating
10 Reviews
Тази материал беше ли полезен? Моля, направете своята оценка, за да ни дадете ценна информация за нашите подобрения.
  1. ЕКСТРА
  2. СУПЕР
  3. ДОБЪР
  4. СТАВА
  5. ЛОШ