Пътеводител на алкохолните напитки – част 1

Пътеводител на алкохолните напитки – част 1

Алкохолните напитки изумяват със своето разнообразие – вече далеч не е само водка, уиски, вино и бира. Но за да консумирате правилно алкохол, не е достатъчно да знаете, че има много видове. Трябва да имате и елементарна представа за някои специфики на основните разновидности спиртни напитки и не на последно място – да сте наясно с етикета за  употреба на съответното питие. Това ще помогне за формирането на правилно отношение към спиртните удоволствия, без да се налага да изпадате в състояния, които не са особено джентълменски.

Абсент – феята в зелено

Абсента е твърд алкохол, съдържащ около 70%, а понякога и 85% спирт. Абсент може да се нарече и смесицата от билки в спирт. Основната съставка в тази напитка е екстракт от пелин, съдържащ природното вещество туйон.

Известно е, че в неголеми количества туйонът притежава лечебни свойства, но в големи дози има странични ефекти като халюцинации, а в още по-големи действа като отрова.

Способен е да предизвика зависимост, често изразяваща се с депресивно състояние, гърчове и загуба на координация. Съществува абсент с високо съдържание на туйон от 25 до 100 мг/л ( швейцарски и чешки напитки) и с ниско съдържание на туйон от 1,5 до 10 мг/л (европейски). Ако съдържанието на туйон не е записано на етикета, следва да се предполага, че напитката е с изпълнени европейски норми и съдържанието на активното вещество не е повече от 10 мг/л. Благодарение на своя вкус и свойства абсента се смята за изключително мъжка напитка, а дамите го  пробват само от любопитство.

Може да се различава и по цвят – зелен, жълт, червен и черен. Зеленият е класическия, натурален цвят на напитката. Употребата на абсент представлява определен ритуал и изисква използването на специална абсентова лъжичка с отвори. Дадените манипулации са необходими, за да се подслади горчивото и силно питие. Например, при така наречения френски (класически) начин на приготвяне се напълва една пета от невисока чаша, върху нея се слага лъжичка с бучка захар и течащата през захарта вода разрежда напитката, прави я по-сладка и довежда до необходимата консистенция и вкус.

Абсента може да се разрежда със захарен сироп в необходимата пропорция или съгласно чешкия начин – чрез запалване на чаена лъжичка захар с абсент, добавяйки след това в чашата получения карамел. Специалистите съветват да внимаваме с това питие и да го употребяваме в разреден и подсладен вид. Желаещите да опитат чистата напитка трябва много добре да я охладят, а вкуса да смекчат с резенче лимон. Днес абсента често се явява съставка на различни коктейли. Тъй като този вид алкохол често е предизвиквал странно поведение у хората (благодарение на съставката туйон), в някои държави дори е бил забранен.

Бренди – “огненото” питие

Специалистите определят брендито не като наименование на определена напитка, а като технология за неговото производство. Във връзка с това под бренди трябва да разбираме твърди спиртни напитки, получавани в резултат на дестилация на вино. Подобно наименование на напитката въвели холандците, когато с цел съхраняване на виното при транспортиране го подлагали на дестилация. Полученият продукт получил името «brandewijn», което означавало дестилиране. В официално установената класификация брендито не съществува. На базата на суровини, материали и производствени методи се различават гроздово бренди (гроздова ракия), бренди от кюспе и плодово бренди (плодови ракии). Към категорията на гроздовото бренди, направено чрез дестилация на ферментирали гроздови сокове, спадат френския коняк, арманяк, гръцката Метакса и шери бренди. Към плодовите “брендита” се отнасят калвадос (ябълково бренди) и това от сливи.

Заради това, че класическия начин за производството му напомня това на коняка, казват, че всеки коняк е бренди, но не всяко бренди е коняк. Подходящо е за консумация след хранене като дижестив (обратното на аператив) и се сервира в чаши за коняк.

За дегустация на брендито, чашата трябва да се държи в ръка, за да се нагрее с дланта. Не трябва да се нагрява самата напитка. Във връзка с отсъствието на стандарти по качество, напитката се определя само по вкус. Брендито се съчетава с ликьори, сиропи и сокове, като идеално подхожда за приготвянето и на коктейли.

Уиски – напитката на тишината

Уиски – твърд, ароматен алкохол, съдържащ от 40% до 60% спирт.

Традиционното се произвежда в Шотландия и Ирландия от различни видове зърна, като в процеса на дестилация престоява в дъбови бъчви от четири до десет години.

Най-популярното и масово в света разбира се е шотландското – скоч, който се отличава от другите видове с производствената си технология.

Уискито не се съчетава с отрупана маса!

Тази напитка е добре да се употребява отделно, в съчетание например с ядки, шоколад, може би плодове или други леки закуски, макар че това може да развали качествата на напитката. Вкусът на уискито е толкова изтънчен, че да се пие на крак също не си заслужава. Това е напитка на тишината и насладата, верен партньор на истински мъжките разговори, а в комбинацията с качествена пура – вече става въпрос за усещане близко до съвършеното.

Независимо от това, че да се пие уиски не е забранено през целия ден, най-добре е да пренесем неговата употреба за следобедните часове или вечерта заради високото съдържание на спирт. Уискито се поднася в големи кристални чаши (общо приетия вариант) или в средно високи чаши със столчета (истинските разбирачи препоръчват чашите copita), пълни не повече от една трета.

Напитката следва да бъде охладена, но не прекалено, тъй като може да загуби своя букет от аромати и вкусови усещания и във връзка с това оптималната температура е от 10-12 °C до стайна. Уискито често се разрежда с неголямо количество студена вода, добавя се лед или сода. Американската култура е запознала света с комбинацията уиски със сода, лед  и дори кока-кола. Разреждането на скъпо уиски с други алкохолни или безалкохолни напитки според нас е кощунство, допуска се най-много смесването с вода или прибавянето на малко лед. Шотландското уиски често се употребява неразредено.

Сервирайки напитката на своите гости, трябва да предложите вода и лед, тъй като повечето хора са свикнали да го консумират така. Да предложите кока-кола с уиски не е удачно – това само ще покаже лошия ви вкус или опит да скриете ниското качество на питието. Консумацията му се препоръчва да е на малки глътки, а да го пиете от сламка би било просто абсурдно. Може да бъде сервирано преди вечеря като аперитив или след нейния край като десерт. Не е прието сервирането на други напитки след уискито. Също така то трябва да е разположено далеч от ароматни цветя или ароматизирани свещи – това разваля аромата му.
Бутилка качествено, скъпо уиски е универсален подарък, който би зарадвал всеки мъж.

Водка – руснаците знаят защо

Ако питате руснаците, при пиенето на водка не би следвало да има никакви правила – просто им дайте бутилката. И все пак съществуват, макар и не толкова популярни такива, определящи употребата и сервиране на водка. Те не са много, но тяхното изпълнение ще придаде на празника тържественост. Някои от тях гласят, че съгласно етикета, не е прието водката да се сервира на масата в неразпечатана бутилка.

Но ако все пак напитката се сервира в бутилка, тя трябва да бъде отворена. Смята се, че ако никой не е пил от нея все още, водката не е проверена, в този случай стопанина трябва да я опита пръв и едва тогава да я предложи на гостите си. В миналото в Русия са наричали водката „хлебно вино”. Употребата й се съчетава с вдигането на тостове, като е желателно да са посветени на повода за срещата, а не ограничени реплики от типа: „Айде наздраве!”. Консумацията на водка на празничната маса се препоръчва да не е голяма, а да пиете бързо е неприлично.

Класическият вариант за сервирането й е в чашки, покрити със салфетки. Чашката трябва да се поднесе, държейки я за крачето. Правилната температура на питието е 5-12 градуса. Не е прието водката да се смесва с други напитки или да се консумира самостоятелно – тя трябва да се замезва. В случай, че пиете само водка, препоръчва се да е със сок, но не с газирани напитки. Съчетанието на водка с бира или вино, освен че се води невъзпитано, носи след себе си тежки последици. В ресторанта, в качеството на мезе към водката, често предлагат салати или студени предястия – асорти.

Не се препоръчва употребата на водка с кашкавал, варена риба и агнешко. Най-подходящи са топли месни и зеленчукови мезета или солена риба. Класическо мезе за водката е киселата краставичка и парчето ароматен хляб.

Водката често се употребява в качеството си на аперитив и се поднася час преди сядането на трапезата, но употребата й трябва да е в ограничени количества. Тя също така се явява и подходяща добавка за коктейлите с тоник, лимонада, сок, сироп и сода. Но подобни напитки са по-подходящи за неформални срещи. Поръчвайки водка, следва да отчитате нейното въздействие върху организма.

Не трябва да употребявате водка и когато е много топло.

Любопитно е, че науката също има пръст в развитието на този алкохол. В своята дисертация за комбинацията между алкохол и вода, иконата на руската наука Менделеев изнамира идеалното съотношение, благодарение на което водката става най-вкусна.

Негово творение е и традиционната руска чаша за водка, наречена “стопка”.

Взаимоотношенията на Менделеев с пшеничената напитка, както и тези на Ван Гог с абсента, изпариха отново усилията ни да изнамерим гений или учен, който да не се е възползвал от някакви интересни опиати.

Джин – не само с тоник

Джин – твърда алкохолна напитка, произвеждана чрез дестилация на спирт с добавка на хвойна, придаваща специфичния й вкус. Джинът се смята за сух алкохол, затова рядко се употребява в чистия си вид. Най-популярен е сухия лондонски джин.

Той често се използва при приготвянето на коктейли с добавка на тоник или при по-сложни комбинации. Дженевър ( холандски джин ), благодарение на особеностите на неговия вкус е приятно да се консумира неразреден или с добавяне на вода и лед.

Джинът се явява добър аперитив, той се сервира в невисоки чаши с цилиндрична форма.

Предварително чашата се пълни с кубчета лед. Умната с този алкохол!

Калвадос

Калвадос се нарича една от разновидностите на брендито.

Това е силна алкохолна напитка от ябълки, произвеждана в Нормандия. Смята се, че по популярност Калвадос се намира в сянката на конячните изделия, отчасти защото отглеждането на необходимите за неговото производство ябълки и круши не се явяват основна дейност за християните в Нормандия.

Често наричат Калвадос напитка „за себе си”, тя често се употребява в кръг от приятели след приключване на обяда или вечерята и се смята за добър дижестив. Напитката се съчетава добре с плодове, шоколад и кафе.

Благодарение на свойството за подобряване на апетита и храносмилането Калвадос активно се използва и като аперитив или се сервира в почивките между храната. Може да бъде сервиран в чист вид, с лед или като съставна част на коктейл. Добрата практика повелява да се сервира със стайна температура в чаши за коняк.

Коктейли

Думата коктейл идва от английски и да кажем, че приличния превод би означавал „опашка на петел” – напитка, получена в резултат от смес на две или повече различни течности. В зависимост от силата и състава могат да бъдат сервирани както на дами, така и на джентълмени. Различават се няколко основни вида коктейли: коктейлите „лонг-дринк” се приготвят в големи количества и се пият бавно и дълго. „Късите” напитки (шотове) са по-силни и се приготвят в малки количества. Коктейлите на слоеве се смесват от компоненти с различна плътност и се наливат във високи чаши, започвайки от най-тежкия и гъст компонент. Ефектно изглеждат коктейлите в чаши със „скреж”. За тази цел върха на чашата отвън се търка с парченце лимон, след това чашата се обръща с дъното нагоре и се потапя в захар или пудра захар, след това се отстранява излишната захар и внимателно се сипва коктейла.

В зависимост от свойствата коктейлите могат да бъдат сервирани в качеството си на аперитив, по време на събитие или парти. Не се сервират по време на соаре или тържествено мероприятие. За този вид напитки може да се пише много, но за сега ще спрем до тук, за да продължим с по-сериозните питиета като…

Коняк – мека топлина

Конякът е твърда алкохолна напитка, получена в резултат на двойна дестилация на бяло вино с последващ престой в дъбови бъчви. Конякът отлежава от четири до десет години, но може да продължи и до петнадесет.

Широко разпространения коняк „три звезди” се прави от спирт с тригодишно отлежаване; този с „пет звезди” логично отлежава най-малко пет години. В случай на наличие на няколко сорта, конякът трябва да се сервира като се започне от най-малко отлежалия и се премине към по-стари питиета.

Сервирането на му е прието да е в чаши за коняк. Да се охлажда напитката не си струва. Заедно с коняка се сервира лимон, бонбони, захаросани бадеми, шоколад, плодове като ябълки или грозде. Много хора обаче смятат, че не е удачно да се “замезва” с коняка, особено с лимон, който може да промени вкуса.

Чашата с коняк трябва да се подържи в ръка, за да се сгрее, за да отдели напитката по-лесно своя най-добър аромат. Конякът се пие бавно. Съчетава се най-добре с кафе, шоколад или цигара/пура. Последно време често се предлага в качеството си на аперитив, в съчетание с газирана вода, тоник или лед.

Ром – за капитана

Ромът е алкохолна напитка на основата на сок от захарна тръстика. Ром се сервира във високи чаши без краче с дебели стени и дъно. В рома често се добавя лед, но в такъв вид се предпочита основно от жени. Мъжете го предпочитат в тъмен отлежал и чист вид. Ромът е добър дижестив. Той често се сервира в чаша за коняк. Също както коняка, така и рома приятно се съчетава с кафе или цигара. Консумацията му следва да е на малки глътки, тогава вкусът му ще бъде най-приятен. Тъмният ром се консумира и горещ, като част от грог, за целта се смесва със захар, лимонен сок и гореща вода. Лекият млад ром често се използва за приготвянето на коктейли. Той добре се смесва с газирани напитки и плодови сокове. Ром с кола се явява най-популярния и употребяван коктейл в света.

Текила – с лимон, сол и бели червеи

Текилата е твърд алкохол, приготвен от сока на традиционното растение за Мексико синьо агаве. Истинската текила се произвежда именно там. Този алкохол започва да се прави през XVI век недалеч от град Текила, който бил официално основан през 1656 година. Ацтеките произвеждали ферментирала напитка от агаве, която нарекли окти (по-късно получила по-популярното наименование пулке), дълго преди пристигането на испанците през 1521 г. Когато свършило брендито на испанските конквистадори, те започнали да дестилират пулке и да произвеждат първата родна северноамериканска напитка с наименованието „мескал“. В Мексико текилата се смята за идеална добавка към националното блюдо гуакамоле ( пюре от авокадо с лют доматен сос и чили – представете си само усещането от подобен род вкусове…). За да консумирате правилно текилата, следва да я охладите до температура 14-16 градуса.

Популярен начин за консумацията на текила е със сол и лайм (облизвате  предварително посипаната от външната страна на дланта щипка сол, пиете чашката на екс и замезвате с резенче лимон) е възникнал в началото XX век, когато властите в Мексико започнали да практикуват безплатното раздаване на текила с щипка сол и парченце лимон на бедните семейства като профилактика от грип. Не е известно дали това е помогнало епидемията да бъде овладяна, но този начин на консумация се е запазил и до днес. Самите мексиканци предпочитат да пият текилата чиста, без да я смесват с каквото и да било, използвайки високи тесни чашки с масивно дъно, наричани „кончета“ (на испански „caballitos”).

Бира – с приятели

Бирата подхожда добре на домашна обстановка или неформална, приятелска вечеря. Да се поднася на тържествено събитие не е удачно, там бира не се сервира. В качеството си на аперитив най-добре е да изберете светла, пшенична или безалкохолна бира.

Съгласно общото правило, светлата бира се съчетава с лека храна, тъмната с по-калорична. На масата бирата се сервира или в халби или в малки бутилки, но да пиете направо от бутилката не е прилично, бирата трябва да се налее в чаша.

Важно свойство на бирата е издръжливостта на пяната, която се определя от времето, за което тя се разпада и изчезва, във връзка с това е най-добре да се налива пред очите на поръчващия я. Не е добре да се разхождате с бутилка бира по улицата, да пиете в градския парк и по пейките и да оставяте празни бутилки на улицата. Независимо от демократичния имидж на напитката, не трябва да пиете бира с началниците си.

Следва продължение….. там ще разгледаме вино, вермут, мадейра, марсала, портвайн и херес

Източник: kingsman.bg
Снимки: Internet

Подобни статии

BulgarianEnglishFrenchGermanItalianRussianSpanish