Подценената роля на винения гид

Думата гид е взаимствана на английския език (guide), а в превод означава “водач, екскурзовод” или “справочник/пътеводител за туристи”. В закона за туризма професията екскурзовод е строго регламенирана и обвързана с образование в някоя от следните специалности: „Туризъм” , „История и археология“, „Религия и теология“, „Социология, антропология и науки за културата“.

Професията винен гид, макар и да не присъства в „Националната класификация на професиите и длъжностите” и да не е сложена в рамки по отношение на образование, не се различава много от екскурзоводството. Виненият гид има за задача да запознае туристите с историята на винопроизводството в България, от Траките, през Турско владичество и комунизма, та чак до наши дни; състоянието и значението на винопроизводството за страната ни; запознаване с винарските региони и техните характеристики, и местни сортове; комбинирането на виното с традиционна местна кухня;  запознаване със съвременното винопроизводство и неговото значение за нашия бит и култура, разбира се и представяне на конкретната винарска изба в цялата и прелест.

Скоро попаднах на обява за стажанстка програма за винен гид в LinkedIn, публикувана в профила на една винарска изба във Франция. Толкова добре бяха описани отговорностите на служителя, че се зачудих кога в България ще попадна на такава обява.  Всъщност в голяма част от избите ролята на винения гид е силно подценявана и такъв човек не намира място сред екипа им. Разчита се на технологичния екип да посрещне туристите, да им отдели необходимото време, да подготви дегустацията, дори да ги накара да си купят вино. Да, така както технологът представя избата и вината си, и отговаря на въпросите на винените ценители, рядко винен гид може да го направи. Но задачата на технологa е да прави вино, да следи всичко, което се случва в избата, да твори, да носи отговорност за продукцията пред собственика, да носи отговорност и пред различни институции. Неговото работно време рядко се побира в 8 часа дневно, 5 дни в седмицата, а ако трябва да посреща и туристи през уикендите, това утежнява неговите задължения. Много често през гроздоберната кампания винарските изби са затворени за посетители, просто защото няма кой да ги посрещне, а това е най-предпочитания период за винен туризъм. В много от избите собственикът посреща туристите, което силно впечатлява посетителите, стига да са успяли да си направят резервация в удобно за неговия график време. Но едва ли с всичките ангажименти, които собствениците има, могат да поемат и отговорностите, с които винения гид би могъл да се заеме.  Всъщност стремежът към спестяване на разходи води до пропуснати ползи.

Често срещана дискусия е образованието на човека, който трябва да бъде нает за винен гид. Образование във винопроизводството е силно препоръчително, особено ако може да окаже помощ в избата през мъртвия туристически период. Технологичното образование улеснява презентирането на различните технологични процеси по време на тура, презентацията на виното по време на дегустацията, боравенето с правилните термини и адекватното отговаряне на зададени въпроси за лозарството и винарството от винените любители. Образованието в сфертата на туризма от своя страна позволява по-правилното разбиране на чисто туристическата част от начинанието, очакванията на туристите, познаване на работата с патньорите туроператори и туристически платформи. Образование в сферата на маркетинга, мениджмънта и продажбите дава преимущество на по-адекватното позициониране на избата и туристическите ѝ продукти в интернет пространството и другите канали за популяризиране, както и чисто търговската част. И на последно място, но не по значимост, са познанията в комбинрането на виното с храната, било то местна кухня или интернационална такава, особено ако в избата се предлага и храна, дори осигурена от кетъринг. Като че ли образът на сомелиера обхваща всички споменати по-горе познания. Може би много сомелиери ще скочат и ще противоречат на това твърдение поради свободния им дух и нежеланието за обвързаност само с една винарска изба, но като че ли избите също имат нужда от такъв професионалист сред екипа си.

Всъщност образованието не винаги гарантира успех, но липсата му затруднява бързото усвояване и навлизане в детайлите на работата в избата. Трудно е да се намери толкова комплексен човек, а и много изби вече имат в екипите си Маркетинг и Реклама, но образование в едно от тези направления + опит в едно от другите, би довело до сериозен напредък във винения туризъм.

Няма смисъл да се инвестира в такъв човек, ако не му бъде дадена възможност да предлага и реализира нови идеи за винени туристически услуги, защото виненият туризъм дава необятни възможности за креативност.

Няма смисъл и ако не е уредена среда за развитие на винен туризъм като достъп до производствените помещения, малка дегустационна зала или просто местенце в избата за посрещане на винени ценители, достъп до склад с вина за по-бърза продажба и други условия в зависимост от размерите на избата.

Та да се върнем на отговорностите на винения гид:

1. Посрещане на туристите, водене на тур и дегустация. Владеенето на поне един чуждестранен език (английски) е задължително.
2. Продажба на вина, в това чисто и достъп до счетоводни системи за пускане на фактури за туристически услуги и вино. Често се случва да се продават вина и услуги, за които посетителят иска фактура, която, обаче, не може  да получи веднага, защото счетоводителката не се намира в избата…, или се изчаква момчето от склада, което е в обедна почивка….
3. Получаване на резервации и водене на резервационна книга (дневник на дейностите). Иначе казано пряк контакт с клиентите. Препредаването на информация между човека, получил резервация и винения гид много често води до грешки, което прави лошо впечатление на туристите и затруднява работата с туроператорите. Пример: в групата има човек в инвалидна количка, за когото трябва да се улесни достъпа, или един от гостите има алергия към определена храна, а кетъринга не е предупреден, или туристите са възрастни и не искат дълги обиколки, но дегустацията не е подготвена все още, или  туристите са любители само на бели вина, а няма изстудено бяло вино и много много други.
4. Водене на отчетност за проведени дегустации и продадени вина – тази дейност е от голямо значение за анализиране на ефективността на дадения служител, както и на динамиката на приходите от винения туризъм. Ще дойде моментът, в който ще се анализира развитието на туризъма в избата и с радост ще се помни периодът на дилема дали да се наеме винен гид.
5. Водене на статистика за брой, националност на туристите и канали по които е открита избата. Ако повечето изби водят такава статистика, по-лесно ще се даде точна информация за нивото на винения туризъм в България.
6. Откриване на нови партньори в туризма – туроператори, винени клубове, корпоративни клиенти, които да ползват туристическата услуга. Това е най-трудната задача и отнема много време, но иска последователност.
7. Създаване на туристическо съдържание в социалните мрежи.
8. Творческа дейност – разширяване на туристическите услуги, съобразени с възможностите на избата и региона, в който се намира тя.
9. Извън избата винения гид също може да допринесе за привличане на нови туристи и да бъде в помощ на търговския екип. Участието на различни винарски изложения е най- подходящото място за привличане на винени ценители и пътешественици към избите. В повечето случаи зад щандовете стоят собственици, търговски представители, дори технолозите и много рядко се споменава дори възможността за посещения и дегустации. Често на въпроси за винен туризъм се отговаря с положителен отговор и „свържете се с нашия човек за повече информация”, но желязото се кове докато е горещо, нали? Заинтересованият винен любител ще запомни какво му е разказано за избата, за възможностите за визита, за различните туристически продукти, но не и да се свърже с „човека, който отговаря” или да запази брошурата, която е взел от щанда.

Виненият гид е част от търговската част на една изба, не от производствената. Така както се инвестира в търговски екип, така трябва и да се заложи и на винен гид.

За винарските изби, който предлагат храна или имат ресторант/хотелска част е по-лесно да привлекат туристи и туроператори, но отговорността е много по-голяма. Виното и храната вървят ръка за ръка и симбиозата между тях е в основата на кулинарно-винения туризъм.  Материя, което не всеки разбира и която не трябва да бъде водена с чисто търговски подбуди, както в повечето ресторанти в България. Целта не трябва да е продаване на по-скъпото вино, а на правилното вино за съответната храна и създаването на условията за коректно му сервиране. Неизбежно е да се избяга от ролята на сомелиера в тези случаи. Ако дотук говорихме за комплексността на действията, които винения гид може да изпълнява, включването на храната в играта изисква по-голяма отговорност и надграждане на всички посочени умения и задължения.

В много изби се твърди, че туристите предпочитат да се срещнат с технолога, да се запознаят със собственика, че това ги впечатлява и са прави. Но си представете, че виненият ценител е посрещнат от приветлив човек, с който са контактували при резервацията и с когото са уточнили детайли, предпочитания и хранителни особенности. По време на любознателния тур, воден от гида, туристите се запознават с технолога на избата, който им отделя заслужено внимание дори и за по кратко време на дегустацията. Запознават се и със собственика, който е в избата и който ги приветства за добре дошли, а дори и пие чаша вино с тях. Накрая туристите си купуват от дегустираните вина без изчакване на склададжията или счетоводителката и си тръгват доволни, че са постигнали целта на своето посещение. Нито работата на технолога е прекъсната, нито на собственика, но те всички са направили директен контакт с туристите! А Виненият гид е свършил всичко останало!

Няма невъзможни неща! Има добра организация!

Автор: Красимира Кодукова – WineTour Maker.com

Подобни статии