От домашно вино може да пропееш, но и да ти прилошее

Много домашни вина са хубаво питие, дори като млади, но по принцип виното „направи си сам” носи някои рискове. Може да попаднеш на такова, което да ти докара тежък махмурлук и главобол.
Онези, които хвалят домашното, защото нямало консерванти, не подозират обаче какво друго има в него.
Любителите му сигурно са забелязали, че след Нова година вкусът му се променя, към февруари-март вече е резливо. А в някои случаи според времето, майсторлъка – става резливо и по-рано. И затова го пият само разредено с лимонада – т. нар. мечка. Това хич не е добър атестат за домашното вино – да има такъв вкус, че да го подслаждаш с лимонада.


При домашното вино ферментацията е спонтанна. Гроздето се смачква, пълни се една бъчва в мазето и се оставя да ферментира. Вътре се развиват спонтанно някакви дрожди, които преработват захарите в алкохол. А във винарските изби виното се заквасва като кисело мляко, с култивирани дрожди, подбрани щамове микроорганизми.
При домашното се развиват и т. нар. диви дрожди. Те дават нежелани или неочаквани резултати като вкус на виното. Затова при домашните вина някои са леко кисели, други силно кисели, резливи.
В бъчвата в мазето няма никакъв контрол на температура или други средства, с които да се управлява процеса на ферментация. Каквото е времето – такова. И това е една от причините всяка година домашното вино да е различно.
Въпросът не е само до вкуса.
Освен дрожди, в домашното вино се развиват и разни други микроорганизми, които се хранят със захарите от гроздовия сок. Ако полезните дрожди ядат захари и отделят алкохол, тези съпътстващи микроорганизми не се знае какво отделят.

Някои от тях отделят токсини, които действат на човек различно, например на нервните клетки.
Затова от едно домашно вино се омайваш, от друго направо ти се завива свят, от трето ти омекват или ти се загряват краката, от четвърто ти се зачервят бузите или целия вдигаш градуса. Това не е само въздействие на алкохола, а и на съпътстващи вещества, макар и в съвсем малки количества.
Така че, въздействието на домашните вина е още е неизучено. Някой докарват компанията до песни, други – до загуба на равновесие и махмурлик.

Имат значение и сортовете, от които се прави домашно. Когато са памид, сензо или разни леки сортове с по-малко танини, от тях се получава по-слабоалкохолно вино. Или когато се прави т. нар. букет, в който се смесват бели и червени сортове, се получава по-леко винце. Но никога на риск – първо трябва да е проверено. Не се знае какви дрожди и други микроорганизми са се развили. И е важно да се знае, че в домашното вино процесите продължават, микроорганизмите в домашното се развиватат и в следващите месеци след ферментация.

Мнозина правят домашно вино от сортове като каберне, мерло, които са със силни танини и по-висока захарност. Виното от тях става с по-висок градус и по-тежко. От такова младо домашно вино може да се напиеш с тежък махмурлук. И пак е въпрос на късмет какво се е развило при ферментацията. По-добре да се изчака такова вино да отлежи поне два месеца.

В Северозападна България е силно разпространен сортът отел, от който масово се прави домашно вино. Той е с много танини, от него става силно вино с наситен цвят, но е хибриден сорт, не е като другите културни сортове лози и правенето на вино от него в Западния свят е или забранено или просто го избягват, защото се получават вредности във виното. Нищо, че у нас мнозина ще се бият в гърдите, как дядо им все такова вино пил и живял 90 години. Тези дядовци и друг живот са водили, и други храни са яли.
За отела ще стане дума и по-нататък.

Източник: bradva.bg

1 посещения на ден