Николай Кръстев – Светлият живот ме мотивира…

Николай Митков Кръстев, на 35 години, роден в гр.Лом в голямата фамилия пивовари Васил и Митко Кръстеви.

Прекарвах голяма част от лятната ваканция в местната пивоварна „Ломско пиво”, там се закърмих с технологията и завърших тамошния техникум „Д. И. Манделеев” със специалност „Технология на виното и пивото”. Влязох да уча за пивовар през 2002 г. в тогавашния Висш институт по хранителни технологии в гр.Пловдив със специалност „Технология на виното и пивото”, но животът ми се стече така, че през първото лято на моето студентство през 2003 г. аз, заедно с моя голям приятел и до днес Владислав Георгиев ( главен винар в момента на „Ейджълс Естейт”), заминахме за месец да помогнем за гроздоберната кампания на Винарско имение „Санта Сара”, което знаете, че се състоеше тогава от три каравани, три момчета и малка модерна и невиждана дотогава в България винарска техника. Всичко се управляваше от главния мечтател Ивайло Геновски, който ни внедри неговата дисциплина и желание да правиш безупречно вино първо за самия себе си и след това да излезе за потребителите и те да оценят твоята творба.

Така уж за месец изкарахме едни бурни 10 години на колела, и когато паркирахме колелата в с. Горица, общ. Поморие, аз имах вече собствена визия за правене на вино, която визия съвпадна с визията на лозето в с. Царев Брод и на неговия стопанин- агроном Иван Иванов, който го беше създал през 2001 г.

С това лозе работихме 8 години в „Санта Сара” и аз имах възможност да го изпробвам при различни условия и специфики на винифициране и особености на реколтите, а Иван има една теорема която следваше, че изба и сграда се вдигат бързо, за половин- една година, но на растенията им е нужно време. И когато лозите достигнаха оптимална фаза от своя живот, през 2015 г. обзаведохме избата покрай лозята, която кръстихме на селото Царев Брод.

Аз поех винарството на избата и тук е моментът да благодаря на цялото семейство на Иван Иванов, че ме подкрепят и помагат. Да благодаря и на моята любов Павлина, че е до мен и отглеждаме нашите деца: Емилия на 8 г., Ивайло на 4 г. и нашето бебе Борис на 2 м. Благодарение на всички и екипа на фирмата, правим вече четири реколти вината на „Царев Брод”.

Какво ви мотивира ?

Научих се благодарение на хората и приятелите покрай мен да използвам светлината, за да прогледна в дългия тунел на живота. Защото Бог първо създава материалното и след това го дарява с живот като казва „ Да бъде светлина”.

Така, че светлият живот ме мотивира .

Какви са особеностите на Шуменския регион ?

Страхотен регион, оттук започва България, тук се създава Българската държава и мястото не е случайно избрано, плодородна почва с разнообразен релеф и близост до голяма вода. Тук са първите две български столици Плиска и Преслав; изключителни исторически забележителности; има много плата в региона на Шумен, включително и мадарското плато с единствения скален барелеф в Европа и символ на България „Мадарският конник”.

За винарстване регионът е благоприятен за ароматни и свежи вина от ранно зреещи сортове заради дългата зима и хладните летни нощи. Той се разполага на средно 300 метра надморска височина и е на 60-70 км от Черно море, което допринася за спецификата му на североизточния черноморски регион.

Как се промениха условията за производство на вино през годините?

През 2003г., когато започнах да правя вино, се продаваше 95% червени вина и 5% бели. Розето клонеше към 0. 15 години по- късно пазарът в България е 40% червено и 60% бели и розе. Отделно при рестарта на българските лозя от 2000г. до 2013г. се инвестираше само в червени сортове в Южна България, но с всяка година климатът ставаше по- горещ и сух и при промените на пазара имаше недостиг на бели грозда. И хайде започнахме всички да правим и садим бели интернационални грозда, което доведе до фалиране на доста лозари с червени грозда и свръхпроизводство на бели интернационални грозда и вина.

Така всички сме поставени пред нови пътища и тези 20 години се лутахме без да сме поели по някакъв път, но поне стана ясно, че има бъдеще с вина от местните сортове по региони, предлагани на място в избата от екипа, който ги прави .

Към кои ваши вина има най-голям интерес и защо?

Най-голям интерес има към българския сорт Гергана. „Царев Брод” сме единствените в света, които го работим професионално. Историята му започва още от 1952 г., когато се правят много кръстоски. Направен е от Мискет Отонел и Димят.

Единствено Иван Иванов го запазва, той притежава няколко лози от този сорт и пъпка по пъпка ги засяват в повечето от къщите в с. Царев Брод. През 2008 г. направихме една 20 литрова проба от сорта и разбрахме, че сортът има потенциал и декар по декар, като резниците за новите лози ги взимахме от нашето лозе, за 10 години засадихме 25 дка.

Във винарска изба „Царев Брод” имам условия и контрол над лозята и направихме сепаж (идва от френския термин асемблаж сепаж -смесване на различни сортове грозде преди ферментация) от Совиньон блан, Шардоне, Траминер и Ризлинг, които се берат в един ден, а гроздата са в различна фаза от своята зрялост, затова са и в различен процент. Много важно е за мен през целия процес на правене на това вино, сортовете от самото начало да живеят заедно.

Заедно с моите големи приятели и партньори Петър Георгиев и Радостин Милков затворихме естествено пенливи вина по най-стария метод в света Петилант-Натурел (Пет-Нат) като това е вино, което завършва последната фаза от своята ферментация в затворена бутилка. Естествено се газира и си остава с фината си натурална утайка. Страхотен интерес има към това вино.

Кои са най-честите проблеми свързани с производството на вино в България и по специално при вас?

Трябва обединение на лозари, винари, собственици…как ще стане, още нямам отговор. Може би това ще се промени след още доста години, когато винарите станат собственици на лозята и избата към тях и те ще са хората, които ще произвеждат следващото поколение винар ( техните деца).

Разкажете ни за вашите постижения с които се гордеете най-много ?

Работя всекидневно и съм сигурен, че ще дойде това постижение, за което хората и потребителите ще разказват и то ще се съдържа във въпроса, който ми задавате.

Каква е тайната на хубавото вино?

Много време, през което трябва системно да се работи в лозето и избата.

Ако имахте възможност да промените нещо в създадените от вас досега насаждения, локация, или друг стил на винифициране какво би било то ?

Още сме в самото начало и тепърва берем плодовете на тези насаждения и стил на винифициране , това е нашата философия и убеждения към момента. Рано е да разберем дали нашите убеждения ще съвпаднат с новия и непрекъснато променящ се вкус на потребителя. Но както казах и в предишния въпрос нужно е много време и системен труд.

Споделете опита си от обиколките по света, кое е най-хубавото вино, което Ви е оставило приятен спомен?

Безспорно са много вината и за 15 години опит във винарството успях да обиколя и работя в различни части на България, така че с опита сега обиколките по света са много по-продуктивни.

Впечатляват ме австрийските и немските методи на работа в лозята и избите, а велик спомен ми остави един австрийски ризлинг реколта 1983 година!

С какво ще ни изненадате през тази година?

Работихме близо три години по направата на един Совиньон блан, който ферментира с 15% цели зърна и отлежава една година с непрекъснато разбъркване на зърната и една година без зърна с последващо развитие от една година в бутилка. Така по естесТвен път събличам и свързвам ципите на зърната с виното. Това е нашият Царев Брод Совиньон блан Резерва 2016 г.

Имате няколко вина от сорта Pinot Noir, защо точно този труден за отглеждане сорт?

Защото имаме подходящи условия да го правим оптимално при нас. Той е ранно зреещ и студоустойчив сорт. Изисква много търпение, за да се отблагодари. Най-високата ни серия, виното го работим четири години преди да влезе в бутилка.