Натюрморт за начинаещи дегустатори

Снимка: Facebook

Закоравели мои веселяци и винолюбци! Ангелогласни и ангелострастни любители на екстремните удоволствия и изненадващите приказки, гастрономическите рецепти и прочие афродизиаци!Тънки познавачи на живота и философските каламбури.Всички вие, златни мои читатели, много добре знаете, а и се досещате без предупреждение, че сега пак няма да тръгна да ви обяснявам колко полезен, лечебен и вдъхновяващ е правилно ферментиралият гроздов сок. Защото водени от честни дегустационни намерения сме длъжни да заявим, че да се дегустира вино е тънка работа, изисква почти академични познания по търпеливост, желание за четене, запомняне, анализиране, воля за победа над посредствеността и не на последно място проклетата мисъл, че както постъпваш с виното, така и то ще постъпи с тебе. Е, щом такова е вашето твърдо решение, щом жребият веднъж е хвърлен, моето мнение е досъщ като вашето, защото дегустиращият е предопределен да изпита онова изключително щастие, което не е познато на самотника, например, кълна се в светите гъски и варненското злато.
Поради тези и други причини, особено когато се приближите към чашата вино, непремено с добродетелни намерение, първо си припомнете евангелските думи, че този тук или вие там сте по- големи и от Соломон, т.е. не е ясно точно, но пред вас или пред него стои безценно съкровище, което може да накара човек да стигне и до най- затънтените крайща на родината, за да побеседва заедно с просветени за трудните въпроси на дегустацията, астрономията, синоптичната прогноза, кабалата, алхимическите лаборатории, филологията, поезията на символистите и теорията на относителността. И тъй като възможността да останете недоволни от въпросната церемония, тъй като виното много често и в повечето случаи трудно разкрива пред света и хилядна частица от онова, което е в действителност, то нека се възприемаме повече като ученици, които прилежно се стараят да намерят всички пътеки, които водят към бездната от енциклопедически познания.

И така, като отчитаме факта, че присъдите на съдбата, както твърдят древните философи и законодатели, не подлежат на обжалване, нека обърнем внимание на елементите на дегустацията и детайлите около тях, които могат да бъдат тълкувани твърде индивидуално и поради тази причина са задължителни. Първо цветът на виното. Обръщаме внимание на бистротата, търсим нюансите и накрая плътността. Тук дефектите приличат на преекспонирана фотография. По нататък гаданията продължават с ароматите. Усещате чистота, интензивност, финес и хармония. Спомняте си дворът на бащината къща, цветните лехи, плодните дръвчета, ягодите и малини до стобора, сладката на баба. Е, понякога ароматите са в излишък или просто липсват. И в двата случая това трябва да извиква в ученика недоверие и повишено внимание.Накрая идват богатите гами на вкусовата памет, която е тъй богата, сочна, обла, хармонична, трайна, екзотична, еротична, трайна и понякога болезнено носталгична. На самия финал се случва душата да предугади обстоятелствата и волята на всевишния, и тогава настъпва истинското опиянение от вдъхновението – гадание наричано в древните книги „послевкус“.

Все пак, ако сте достатъчно упорити ученици и усвоите тези първоначални знания, и нещо повече, напреднете в науката, то бъдете сигурни, че близо ще е времето, когато професионалните дегустатори ще бъдат принудени да се съберат на съвет и да обмислят внимателно как да предотвратят крушението на принципа, че няма ученик по- мъдър от учителя си.
Сега можете спокойно да се насочите към смокините и крушите, с вино и ром, тъй привлекателни, екзотични и еротични, че вече виждам как поднасяте чашата с младо каберне към светлината, виното се завърта мигом в танца на проблясъците, после усещам как отпивате с райска наслада, докато млади богини и богове се настаняват удобна на масата около вас… Наздраве!