Музеят на виното

Българските земи имат хилядолетна история. Такава е и историята на виното, защото от най-древни времена тук се отглеждали лозници и се приготвяло вино. Не случайно у нас, преди по-малко от два месеца бе открит единствения на Балканите Музей на виното. Той е разположен в пещерно образувание което се състои от пет галерии с обща площ от 650 кв. м.
Навремето рибарите използвали пещерата да прибират лодките си, казва Таня Николова, уредника на музея, която ни посреща на входа. Влизаш през огромните ковани врати и се озоваваш в просторно помещение, чийто таван се издига на метри отгоре. В центъра стои огромна кръгла маса от масивно дърво с десетки столове, а отгоре им виси тежък полилей с мъждукащи светлинки. Тук е голямата дегустационна, откъдето започва и нашият тур в света на виното.
Траките и виното
Виното е с древна история, която може да ни върне 3 000 години назад, че и повече. Тогава траките – синовете на Дионис и Орфей бродели по нашите земи. Измежду всички стари народи, само те не пиели виното разредено с вода, за което си навличали присмеха на елините, без последните да знаят, че само така руйната напитка може да разкрие истинските си аромати от билки и ухания. В този момент когато били опиянени самият Дионис слизал и заемал мястото на душата, затова и траките били щастливи в своя пир.
Почти няма тракийски поселения в които да не са намерени съдове за вино, било то култови или ежедневни. Златните и сребърните съкровища изобилстват от фиали и ритони от които траките черпели своята мощ. Това и още много като тези истории ще чуете в историческата част на пещерния музей. Наред с тях пред очите се редят изображения на тракийски колесници и пируващи владетели, ритони завършващи като снежните вихрогони на Рез и оброчни плочки на херои.
Следват много векове през които традицията на винопроизводството е жива. В културата на българина отглеждането на лози е на особена почит. Дойде ли Кръстовден цялото домакинство се вдига и тръгва към лозята, нещо непонятно за един парижанин от началото на миналия век например. Но има моменти в които и виното на най-големите винари може да киселее. Това е така защото то, виното е своенравно, продължава своя разказ нашия гид. А за да стане добро вино всичко е от значение, почвата, климата, водоемите в близост и т.н. Затова един ценител на доброто вино винаги търси бутилка от определен район и реколта, защото вино произведено в два близки и на десетки метри района не си прилича … защото е своенравно.
Плевен и виното
Още в самото начало може би трябваше да споменем, че пещерния музей на виното се намира в Плевен или по скоро край Плевен, в живописния парк “Кайлъка”, на брега на язовир “Тотлебенов вал”. Водният басейн пък е наречен на името на руския военен инженер ген. Едуард Ив. Тотлебен, защото мястото е ключов фактор по времето на турската блокада на Плевен през 1877 г. Тотлебен завирява минаващата оттук река Тученишка, след което взривява преградата. Образувалата се водна струя помита 24 воденици караджейки със складирани храни на обсадения в града Осман паша. След това историята е известна на всички.
В Плевен, защото тук през 1890 г. е открито първото и единствено у нас професионално училище по лозарство и винарство. Сградата и до днес е там, в Градската градина срещу Пеещия фонтан – същата онази сграда, която през годините беше Пионерски дом, после Дом за работа с деца и пр.
В Плевен, защото дванадесет години по-късно тук е създаден единствения и до сега Национален институт по лозарство и винарство. През 1902-рата година това е първото научно изследователско учреждение в областта на растениевъдството в България и петото по ред в света, след лозарските опитни станции в Ялта, Асти, Колмар и Будапеща. И за да “погъделичкаме” националното самочувствие ще кажем, че това е времето в което България влиза като четвъртата държава в Лигата на винарите в Париж.
Много може да се каже за виното, дори за времето от декантирането на бутилката до поемането на букета аромати които носи то. Много са и вкусовете които може да откриеш в него. Но за да научиш тези и много други интересни неща за самата природа на виното трябва да слушаш внимателно по време на дегустацията. Безценни съвети, които ще помогнат на всеки при следващият избор на бутилка, в зависимост от повода, обстановката и храната, защото всичко е от значение.
Музеят на виното е едновременно и място, където посетителя може да закупи бутилка от наличните над 6 000 вида вина от всички региони в България. Тук се намира и най-голямата експозиция (над 7 000 експоната) от стари вина – от 30 до 90 годишни. Едно бяло вино след осмата си година се уморява, което не може да се каже и за червените, съхранени при съответните условия те са все така пивки и дъхави, уверява ни Таня Николова.
В отсрещната галерия се намира Избената зала в която са “натъркаляни” около сто бъчви от френски дъб, пълни със вина от всички региони на България.
В музея ще научим как да четем етикета на бутилката, какво ще рече “Резерва” или “Премиум оук”, реколтата, региона и т.н. За развитието на етикета и навлизането на бутилирането във винопроизводството, що е това сомелиер и енолог, и още и още …
Но преди да тръгнем към Музея на виното, трябва поне да се запознаем с традиционните български сортове лози, някои от които отглеждани от дълбока древност, като Мавруда и Червения мискет например. Друг стар местен сорт е Гъмзата, познат в други страни и под името Кадарка. Той е основен за Северна България. Широката мелнишка лоза пък се разбира и от името, че е разпространена около Мелник и Югозападна България. Памид бил най-масовият сорт за Южна България едно време, докато Димят и днес е главно разпространен основно в Причерноморските райони.
Музеят на виното е плод на дългогодишна разработка на екип български и френски специалисти архитекти, дизайнери, енолози и музейни експерти от Плевенската панорама и Историческия музей по инициатива на Синхрон Инвест ООД. Още за музея виж на www.winemuseum-bg.eu.
Изображения 2, 4 и 5 са предоставени от Музея на виното
Източник: Link
Подобни статии
- 10000