Лятото и виното

от Ясен Захариев
Според широко приетото мнение червеното вино е по-подходящо за зимата, докато през лятото се пие предимно бяло вино и розе. По същия начин се смята, че бялото се връзва по-добре с риба, докато червеното върви добре с месо. Няма нищо лошо в широко приетите мнения, които най-често почиват на продължителен и общ човешки опит. Проблемът се появява тогава, когато мнението се превърне в готова истина, върху която дори не се замисляме. А има върху какво да помислим.

Общото мнение
Общото, което е трудно да се постави под съмнение, е все пак желанието на човек да се разхлади през лятото и обратно – да се стопли през зимата. Тук се корени и опозицията между бялото и червеното вино, защото традиционно бялото се пие студено, а червеното – не. Тази опозиция я има даже и в цвета на виното; червеното е топло, а бялото – студено. Всъщност точно тук е възможността за грешка, ако не мислим, а само повтаряме вече измислени неща. Не е бялото вино това, което охлажда, а неговото качество – студенината. По същия начин и червеното. Опитайте да охладите бутилка пино ноар около 12 градуса по Целзий, а да оставите едно шардоне, отлежавало в дъб на около 16 градуса, и ще видите как червеното разхлажда, докато бялото всъщност топли. Следователно има една опозиция и тя е студено и топло, а не бяло и червено.

Радикалното мнение
Ако не може да се каже със сигурност кога и какво вино трябва да се пие според температурата и сезона, значи всичко е въпрос на вкус и личен избор, така ли? Вкусове разни, всеки ги има. И така, ако загубим съвсем общото между нас, ако релативизираме всичко и отхвърлим идеята за добър вкус, който е нещо повече от вкуса на всеки един от нас, тогава всичко отива по дяволите. Какво и как определя добрия вкус изобщо е дълга философска тема, затова тук ще се ограничим само с температурата на виното.

Правила и вариации
Въпрос на елементарна интелигентност в днешно време е човек да намери някой от хилядите справочници в интернет, които повтарят температурните показатели за сервиране на различни вина: пенливите да се сервират между 7 и 9 градуса по Целзий, белите без дъб между 8 и 10 градуса, а тези, ферментирали и/или отлежавали в дъб – между 10 и 12 градуса (в последните граници попада и розето). Съответно за червените вина температурите варират в съответствие с обема на тялото и структурата на танините. Колкото е по-леко едно червено вино, толкова повече може да бъде охлаждано. Въпреки това никой няма да ви препоръча червено вино, охладено под 10 градуса, но и не по-топло от 18. Това са правилата на добрия вкус що се отнася до температурата на сервиране на едно вино. Те не са произволни, а са определени след дълго опитване от страна на умни хора, живели и пили в различни времена. Правилата са прекрасни, но за съжаление повечето пъти при техния прочит не се отчита още нещо много важно.

Сезонът на виното
Няма причина да очакваме, че лятото ще престане да бъде сезон на бялото вино и че червеното няма да се пие повече през зимата. Опитайте обаче през лятото да охладите някое по-леко червено вино и ще бъдете приятно изненадани. Не забравяйте, че няма такова нещо като стайна температура. На фона на 35-градусова жега едно червено вино с температура от 12 до 18 градуса си е направо студено и може да ви охлади прекрасно. Опитайте. От друга страна, няма нищо страшно и в това някое „тлъсто” шардоне, отлежавало в дъб, да се сервира малко по-топло от това, което пише в справочниците. Не забравяте обаче, че подобен експеримент би могъл почти изцяло да ликвидира един новозеландски совиньон блан от последна реколта. Като цяло правилата могат да варират, но в определени граници. А сезонът на виното е всъщност само един – цялата година!

Текстът е публикуван със съкращения. Пълният текст можете да прочетете в брой 6 на DiVino Magazine.

Източик: www.divino.bg/

1 посещения на ден