Любопитни факти за шампанското

Годишно по света се изпиват около 3 милиарда бокала шампанско. Жителите на самата френска област Шампан не пропускат възможността да увеличат това число. Тук пият любимото шампанско по всеки повод, в делник и празник, в обедната си почивка или на семейно тържество.
„Пия шампанско, когато съм щастлива и когато ми е тъжно. Понякога го пия, когато ми е самотно. Когато съм в компания, шампанското е просто задължително. Във всички други случаи не го докосвам, стига да не ме мъчи жажда“, казва в средата на 20 век Емили Болинже, собственичка на фирма за производство на пенливата напитка.
Отвилие
Първото пенливо вино е произведено в областта Ландедок, но е усъвършенствано и превърнато в прочутата по цял свят напитка именно в Шампан. В градчето Отвилие, на 20 км от Реймс, домакинът на бенедиктинското абатство Дом Периньон през 1670 г. създава технологията Recoupage — купажиране (съединяване на няколко сорта грозде) пенливо вино, а също и Boughage и Ficelage – наливането на това вино в бутилки и поставянето на тапа. Абатството, основано пред 650 г., в което експериментира прочутият монах, е затворено след Великата френска революция. Сега сградите му са частна собственост. На града принадлежи само църквата Свети Сидулф, в чийто олтар почива Дом Периньон. За най-добър паметник на бенедиктинския монах служат живописните лозови масиви, дегустационните барове и централата на компанията, която произвежда прочутото вино.
Важно е да се отбележи, че под Дом Периньон днес се разбира пилотната търговска марка на престижната изба Мое&Шандон. Тази марка се появява за първи път през 1936 г., като реколтата , от която е приготвено виното, е 1921. Днес бутилки от подобни вина струват на аукционите десетки хиляди долари. Най-известната може би реколта от Дом Периньон е от 1961 г. Тя е предпочетена за сватбения тост на лейди Даяна Спенсър и принц Чарлз, а реколтата е избрана заради рождената година на Даяна – 1961.
Реймс
До втората половина на 20 век всички искрящи шампански вина са били сладки. Заради прекаленото газиране 40 на сто от бутилките се взривявали, а на купувачите предлагали и маски за безопасност, подобни на тези при фехтовката. Сухото щампанско – брют, е изобретено от реймската вдовица Луиз Помери. Друга вдовица от Реймс пък – Никол Клико дьо Понсарден, открила техниката Remuage – разклащане за отстраняване на утайките и Degorgement – клиринг. За да се пречисти шампанското от излишъка дрожди, първоначално съхранявали бутилките във варовикови изби, а след като отворели бутилката, внимателно отстранявали натрупалите се около гърлото й дрожди. Много компании винопроизводители в Реймс използват за съхраняване на продукцията си варовикови кариери, запазени от римско време. Помери например притежава 120 такива шахти и 18 км тунели, по-голямата част от които е открита за туристически екскурзии. Реймс не е само град на шампанското. Тук, започвайки от 5 век, са короновани 34 френски крале и кралици.
Поименни бутилки
Най-големите бутилки за шампанско носят имена на персонажи от Стария Завет.
Мелхиседек: 30 л = 40 обикновени бутилки. Мелхиседек е бил първосвещеник и цар на Салим.
Голиат: 27 л = 36 обикновени бутилки. Голиат е воин на филистимляните, съперник на библейския цар Давид.
Соломон: 18 л = 24 обикновени бутилки. Соломон е библейски цар на Израилското царство.
Навуходоносор: 15 л = 20 обикновени бутилки. Навуходоносор е вавилонски цар, превзел Июдея.
Балтазар: 12 л = 16 обикновени бутилки. Балтазар е вавилонски цар, по време на който Вавилон бил превзет от персите.
Салманазар: 9 л = 12 обикновени бутилки. Салманазар е цар на Асирия, който воювал с Израил.
Матусаил: 6 л = 8 обикновени бутилки. Матусаил е един от библейските праотци, който според Библията живял 969 години.
Иеровоам: 3 л = 4 обикновени бутилки. Иеровоам е бил цар на Израил.
Еперне
Най-голямата в света изба за шампанско се намира в Еперне, заради което наричат града столица на шампанското. Под улиците му са разположени 110 км тунели, в които се пазят 200 милиона бутилки шампанско. Значителна част от запазите искрящо вино се съхраняват в погребите под главната улица на града – авеню дьо Шампан, където се намират седалищата на винопроизводителните компании. Те харесали Еперне още през 19 век, когато в града била изградена железопътна гара, която решила въпроса с транспортирането на бутилките шампанско от Еперне до всички кътчета по света.
Лозята
Гроздето за шампанското се бере в началото на септември, по-рано от другите винени сортове, за да не натрупат гроздовете захар.
За шампанско се използват три сорта – пино ноар, шардоне и по-рядко пино моние. Качеството на финалната напитка се определя по мехурчетата. Колкото по-малки са те, толкова по-качествено е виното.
Троа
Вид на тапа от шампанско придобива с времето планът на град Троа, сревновековната столица на Шампан. Някога тук се провеждали прочутите шампански панаири, а местните търговци измислили единица за тегло – трой унция. Тя е равна на 31,01 г и днес се използва основно за измерване на скъпоценните камъни. Сега градският център е съхранил напълно средновековния си вид. След разходка по тесните градски улички и разглеждане на старите църкви можете да опитате местното меко сирене шаурс (Chaource) и свинските колбаси андуйет (съдържанието им предварително се накисва във вино). През 1560 г. тези колбаси спасили местните жители от армията на херцог де Гиза. Гладните войници се втурнали в града, но вместо да се укрепят на позициите си, те се нахвърлили на саламчетата. Прекъсването на битката дало възможност на жителите на Труа да се съвземат и да изгонят нападателите.
Шампеноа
Шампеноа освен всичко се наричат мезетата, които се предлагат към виното в дегустационните барове. Те трябва да се хапват отляво надясно, преминавайки от зеленчуците към месно руло и сирене, завършвайки със сладки. За обяд шампанско вино, в зависимост от вкуса, се предлага и към мезетата, и към главното ястие (включително и към месото), и към десертите.
Традиционно шампанското се съчетава идеално с хрупкави розови бисквити. Измислени са в Реймс през 1691 г. Отначало бисквитките били бели и се запичали с ванилия. Карминът (естествен оцветител от кохинил), който придава на бисквитата розов цвят, започва да се добавя специално, за да се маскират зрънцата ванилия. Днес ванилията не влиза в рецептата, но розовия цвят е станал фирмен за реймските сладки. Те се потапят в бокал, за да могат да омекнат и да попият вкуса и аромата на виното.
Източник: Link