Лошата реколта вдига продажбите на бутилирано вино

Фотограф: Юлия Лазарова

На пръв поглед парадоксално, но се очаква слабата реколта от грозде през 2014 г. да увеличи продажбите на бутилирани вина в България. „Нилсен“ вече регистрира ръст през октомври-ноември, когато започва сезонът на червеното вино, значително по-голям, отколкото година по-рано.

„Лошата реколта доведе до липса на домашно вино, а това стимулира продажбите на бутилирано“, обясни феномена Красимир Костов, търговски директор на „Домейн Бойар интернешънъл“, на среща на „Регал“ с представители на бизнеса с вина в България. Статистика за домашното вино няма, но по оценки в бранша обемите му са почти равни с тези на бутилираното, продавано на българския пазар.

Очаква се ръстът заради кризата в домашното производство да е най-вече при вината в ниския ценови сегмент, който е и най-масов като обем на българския пазар (макар и средният – вина между 4 и 8 лева в търговската мрежа, да има най-голям дял от пазара като стойност). Възможно е и да стимулира производството на домашна ракия в ущърб на индустриалната.

За вината във високия сегмент обаче лошата реколта по-скоро е неблагоприятна. „Хората, лоялни към някакви брандове, и ценителите на вино ще имат едно наум за 2014 г.“, каза Мартин Михайлов, мениджър „Търговски маркетинг“ в „Домейн Бойар“. Благовеста Серкеджиева, мениджър „Напитки и цигари“ в „Пикадили“, предположи, че не е изключено някои производители сами да обявят нулева година за вина от определени брандове във високия сегмент, ако се установи, че показателите им се разминават с желаните. А Кристина Иванова от „Бибендум“ потвърди, че при тях вече има подобни случаи. Бисер Димитров, търговски директор на „Мидалидаре“, коментира, че слабата реколта ще се отрази и на киселиността на виното и на алкохолния му градус, но това не е фатално, тъй като тенденцията е да се търсят по-леки вина. В тази пазарна ситуация общото очакване е, че производителите ще пуснат в продажба отлежалите си по-скъпи вина от предишни реколти.

Продажбите на вино трайно растат
И извън актуалната ситуация с реколтата виното е единствената алкохолна категория на българския пазар, която расте. За годината до ноември 2014 г. продажбите са се увеличили с 5% в стойност и с близо 4% в обем спрямо годината до ноември 2013 г., обясни Мина Дашева, анализатор от „Нилсен България“. Това се случва на пазар, на който потреблението на бързооборотни стоки намалява, почти всички категории падат, нагласите за бъдещи доходи и заетост са песимистични, а 82% от хората смятат, че страната е в икономическа рецесия. „Въпреки всичко обаче преобладаващата част от анкетираните не планират да намалят разходите си за алкохол, нито ще започнат да купуват по-евтин. Напротив, те са готови да платят повече, ако знаят, че продуктът е по-качествен, т.е. без изкуствени оцветители или овкусители. Ако трябва да се спестява, а ситуацията го налага, по-скоро биха ограничили посещенията си в заведения и биха консумирали виното у дома“, добави Антония Митрева, анализатор от „Нилсен България“.

„Всички вина растат заради здравословния им характер. Стремежът към здравословност е цялостна тенденция на обществото, което живее в тежък стрес“, каза Милена Тонева, бранд мениджър в „СИС индустрийс“. А Благовеста Серкеджиева добави: „Безспорният ръст в продажбите на вино се държи на много фактори, един от които е, че постоянно излизат нови вина, самото вино е модерно, започва все повече да се консумира, добрата презентация в обектите оказва влияние върху тренда. Опаковките на вината – и на българските, и на вносните, станаха много елегантни последните две-три години. Така че едно интересно представяне като цени, качество, асортимент води до по-големи продажби.“

Ръстът идва от българските вина
Местните вина са 90% от виното, което се продава в България. Вносните имат само 4% от продажбите в обем, но заради по-високата си средна цена генерират 10% от продажбите в стойност. И макар вносното вино да расте много по-бързо от местното заради малкия му дял, ръстът на пазара се дължи основно на местните вина, каза Мина Дашева. Вносните вина са над два пъти по-скъпи от българските, измерено на литър. При средните цени на продукт разликата е по-малка. Цената на вносното вино се е повишила с около 2% за година за литър. При българското вино расте цената на продукт, докато тази на 1 л е статична, което означава, че хората го купуват повече в големи опаковки.

От „Бибендум“ и от „Домейн Бойар“, които внасят вина, обясниха, че поскъпването в импортния сегмент е следствие от цените на доставчиците им. Заради поскъпването на долара цените, основно на вината от новия свят, са се вдигнали в сравнение с миналата година. Потребителите го приемат, защото, „когато инвестират във вносно вино, хората са склонни да купуват продукти на цена над средната“, каза Кристина Иванова. Тя поясни, че това се наблюдава по скоро в специализираните магазини, докато цената в другите търговски канали пада под 10-11 лева за продукт.

Повече се купува за вкъщи
Пазарът и на българското, и на вносното вино на този етап са движи от продажбите на вина за домашна консумация (т.нар. off trade пазар). През супер- и хипермаркетите минават над 40% от продажбите на български вина и те се увеличават и в обем, и в стойност. Нарастват продажбите и в големите магазини. Традиционната търговия запазва стабилен дял, но в нея се продават по-евтини вина в по-големи разфасовки. В т.нар. удобни магазини продажбите в обем се увеличават благодарение на намаляване на цените – най-вероятно чрез промоции. Продажбите на вносно вино са изцяло концентрирани в модерната търговия („Нилсен“ не следят специализираните магазини). То също се продава основно за домашна консумация, но близо 20% от продажбите му в стойност идват от заведенията.

В заведенията има ръст в стойност
Данните сочат, че продажбите на вино в заведенията се увеличават в стойност, макар че в кризата хората все по-рядко излизат навън и броят на заведенията в последните години намалява. Основен канал за реализация са ресторантите. „Но докато вносното вино успява да реализира там ръстове от порядъка на 24% в обем и 11% в стойност, за българското те са много по-малки – около 3% в обем и 5% в стойност“, каза Мина Дашева.
Милена Тонева коментира, че ръстът в хорека канала вероятно идва от голямото количество вино в bag-in-box опаковки, което се продава като наливно на чаши.

А Красимир Костов отбеляза, че виното все повече се пие като самостоятелна напитка (не само с храна). „В нощните заведения например все по-често можеш да видиш хора, които консумират просеко, шампанизирани вина. Виното е long drink. На една чаша можеш изкараш дълго“, добави той.

Общо е мнението, че виното, което се сервира в хотелите на ол инклузив по морето, не допринася за вдигането на имиджа на българското производство, а освен това е изцяло в сивия сектор. Обикновено хотелиерите купуват регионални вина от техния регион.

Купуват се по-големи разфасовки
„За местното вино двулитровата опаковка е с най-голяма тежест за продажбите в обем, докато повече от половината от продажби в стойност идват от бутилките по 0.75 л. Динамично и положително се развиват опаковките от 5 л и 1.5 л“, каза Мина Дашева.

Вносните вина се продават преобладаващо в бутилки от 0.75 л. „Нилсен“ обаче отчитат и в този сегмент тенденция към увеличаване на големите разфасовки от 5 л. Вносителите и от „Бибендум“, и от „Домейн Бойар“ казаха, че не внасят големи опаковки. Предполагат, че става дума за собствен внос на търговските вериги.

Именно с марките на търговските вериги Красимир Костов си обяснява, че по статистика с най-голяма тежест на българския пазар на вносни вина е Италия, макар при тях като вносител да се наблюдава по-скоро продължаващ интерес към вината от новия свят. „От две години наблюдаваме тенденция на завръщане към стария свят“, каза Кристина Иванова. „Новият свят навлезе и заедно с местното производство започна да развива винения пазар като цяло. Но хората, консумирайки българско вино и нов свят, започнаха да се питат откъде тръгнаха нещата и да се обръщат към класиците – Франция, Италия и Испания също растат.“

Червеното вино доминира
Най-продаваемо в страната е червеното вино и това определя зимния пик в продажбите. Най-голям ръст се наблюдава при мерлото и при купажните вина. „В средния сегмент за потребителя е по-лесно да вземе едно мерло или каберне и да не мисли много. В по-високите обикновено се търси купаж, в който е вложено повече майсторство, повече работа“, каза Милена Тонева.

Белите вина, при които лидер е шардонето, са с постоянни продажби като сезонност. „Пие се и през лятото, и през зимата като по-безалкохолно“, каза Тонева.

От белите вина идва и най-големият ръст при вноса.

Макар и малък, сегментът на розетата също се представя много добре, казаха участниците в срещата. Тенденцията тръгва от най-големия европейски винен пазар – Великобритания, и вече е и тук. Розето е свързано със здравословния начин на живот и върви с по-леки храни. Освен това то е лесен избор за хора, които трудно се ориентират в листа с множество бели и червени вина. Демисезонно е. Пият го дори мъже. Розето обаче си остава градска тенденция, обясниха участниците в срещата.

На въпроса кой е най-критичният фактор за бизнеса им участниците в срещата наред с климата, реколтата и покупателната способност на населението в страната посочиха и сивия сектор. При това повече проблеми в това отношение създава не домашното производство, а индустриалните производители, които продават без документи и правят конкуренцията на пазар с толкова много участници нелоялна.

Автор: Боряна Генчева
Източник: regal.bg/