Разпознавате ли хубавото вино

Не е нужно да си дегустатор, за да разбереш кога са те излъгали
Обичам вино. Сигурно вие също. Но дори и да пийваме по чашка всеки ден, това едва ли ни прави експерти. Спомням си как веднъж превеждах статия от известен сомeлиер и бях шокирана да разбера, че виното, което той препоръчва, имало деликатен привкус на дим и … чакъл? Може и да съм объркала нещо термините – помислих си. Отдадох се на експерименти.
От най-близкия специализиран магазин си накупих сравнително богата колекция от хвалените като толкова добри, но достъпни вина от Новия свят – Австралия, Чили и Калифорния. Добре де, не можех да си позволя да включа и френски марки в асортимента.

Четях внимателно етикетите и опитвах. Не усетих череши. Нито дим. Всички бутилки имаха вкус на… вино.

Ако и вие не сте експерт, не се отчайвайте. Пътят до професионата дегустация е дълъг, дори експертите понякога бъркат, но все пак всеки от нас иска да знае поне някои основни принципи, по които да познае доброто вино. Като потребители,

имаме право да знаем кога сме излъгани

и да потърсим обезщетение. В повечето случаи, ако сте купили некачествено вино от реномирана верига, няма да срещнете проблем да го върнете. Същото се отнася и за луксозните ресторанти.

И в двата случая най-вероятно дефектът би се дължал не на технологията на производство, а на проблеми при транспорта и съхранението. Търговците, през чиито ръце минават десетки бутилки дневно, са наясно с риска, че понякога и най-доброто вино се разваля.

Дребните производители обаче може да се опитат да ви излъжат, като ви продадат питие, което дори не заслужава да носи наименованието „вино”.
Понякога те купуват второ и дори трето вино от винпромите, добавят захар и оцветители и след това го продават с няколкократна печалба като домашно.

Във винарски региони като Мелник например бие на очи, че семейства, които въобще не разполагат с лозя, продават удивителни количество от… нещо червено.

Как да познаете фалшивото или развалено вино?

Фалшивото вино
Второто и трето вино, преминало лека козметична обработка и продавано като домашно, се познава най-вече по вкуса. Ако внимавате, можете да усетите добавената захар. Освен това, ще забележите лек нюанс като от газирано, което се дължи на вторичната (или дори третична) ферментация. Ароматът ще е слаб, възможно е дори да не се долавя.

„Корковото вино”
Ако видите парченца корк да плуват във виното ви, това не означава непременно, че то е развалено. Най-вероятно неопитен сервитьор е вкарал тирбушона твърде надълбоко и така частички от тапата са попаднали в бутилката. Макар и неприятен, подобен инцидент не е фатален. Когато подобни парченца са попаднали в течността в процеса на ферментация обаче, се получава „корково вино”. Тъй като коркът е органичен продукт, някои микроорганизми се хранят с него. Попаднат ли във виното, те го унищожават. В първите етапи на заразата последиците може да са почти незабележими, като загуба на плодовия нюанс, а понякога може дори да усетите лек привкус на разредител на боя. С течение на времето, признаците стават очебийни: виното ще мирише като влажно мазе след наводнение, или мръсни чорапи, оставени твърде дълго в коша с прането. За да избегнат този проблем, производителите започват постепенно да се отказват от корка – ако имате избор, спрете се на вино с друг тип тапа, например силиконова.

Окисленото вино
Кислородът е невидимият, но най-страшен враг на виното. Ако не успеете да изпиете цялата бутилка, прехвърлете остатъка в по-малко, плътно затварящо се шише. При пластмасовите бутилки, в които се продава домашното вино, има и по-лесна защита: смачкайте бутилката така, че в нея да остане минимално количество въздух.
Понякога обаче кислородът може да е повредил виното още преди да го купите.
Колкото по-дълго време е било изложено на поразяващото въздействие на своя враг, толкова повече виното ще напомня за оцет. Цветът му също се променя и става по-мътен. Разликата се забелязва по-лесно при белите вина, които пожълтяват, и понякога дори покафеняват.

„Сготвеното” вино
Вероятно можете да си представите вкуса му – да, все едно че сте го държали известно време във фурната. Всъщност, точно това се е случило.
В процеса на транспортиране небрежни доставчици могат да оставят касите на пристанищния док под жаркото слънце. Не купувайте и от търговци, които смело излагат бутилките на витрината през лятото.
„Сготвеното вино” няма да има никаква свежест и аромат, ще му липсва плътност и характер. Възможно е да страда и от предходния проблем – да се е окислило.
Това е така, защото когато бутилката е изложена на висока температура, виното се разширява и може да избута корковата тапа нагоре. При последвалото охлаждане то пак се свива, но шишето вече не е плътно затворено и през пролуките навлиза кислород.
Затова никога не купувайте вино, ако тапата му стърчи навън.

Повторна ферментация
Ако ви се случи да купите вино, преминало повторна ферментация, това не е непременно измама от страна на производителя. Виното е живо и понякога е възможно остатъчни латентни джибри да се събудят и да придадат на виното лек нюанс на газирано, който е прекрасен в шампанското, но съвсем недопустим при виното.

Тези най-често срещани дефекти при виното не винаги са забележими, особено ако процесът, развалящ напитката, е едва в началото си. Не ставайте параноичен и не си поставяйте за цел да анализирате, вместо да се наслаждавате на преживяването.
А ако напитката не ви харесва, това не означава непременно, че са ви сервирали лошо вино.

Знам го от личен опит – когато за първи път опитах вино, направено единствено от сорта „Широка мелнишка”, помислих, че са ме излъгали – бях свикнала на смес с Мерло, което придава плътност и по-тъмен цвят. Върнах поръчката, и решението ми бе приветствано с оглушителен смях от цялото заведение. Съседите ми по маса грабнаха каната и я пресушиха без възражения.

Ето и някои случаи, в които, въпреки съмненията ви, едва ли става въпрос за лошо вино.

На вкус и на цвят….
Учете се от чуждия опит. Ако виното не ви харесва, както ми се случи на мен, не бързайте със заключенията, че сте изигран. Разбира се, можете да разпитате за различните сортове, за да прецените какво точно ви се пие, но единствено вие носите отговорност за решението си. Едва ли ще ви върнат поръчката, само защото не сте били сигурен какво обичате.

Не съди по дрехите
Ако бутилката изглежда поочукана и етикетът – съдран или мръсен, това не значи, че съдържанието е лошо. В повечето случаи, виното е минало доста километри, докато дойде до вас, и ако някоя бутилка от касата се е счупила по пътя и е заляла останалите, може и да развали вида им, но не и качеството. Освен това, някои от най-добрите домашни вина все още се продават в непретенциозни пластмасови шишета.

Тартаратни кристали
Ако видите в чашата си бели кристалчета, това не е признак за дефект. Те са естествен продукт и са напълно безвредни. Добре де, признавам – все пак са неприятни, просто не пийте до дъно… Особено дразнешо е, ако са по-големи, защото тогава (особено след няколко чаши), можеш лесно да ги сбъркаш с парченца стъкло.

 

Танини
Въпрос на вкус, но повечето хора избягват тежките вина с голямо съдържание на танин. Въпреки че според енолозите танинът придава на виното по-мек завършек, факт е, че от него главоболието сутрин е опустошително. За да се избегне високото съдържание на танин, някои производители премахват чепките и ципите на гроздето.

Разбира се, виното е като велосипеда. Не можеш да станеш специалист само с четене – иска се много практика. Затова, ако искате да упражните дегустаторските си умения, сега е моментът да започнете (освен ако не четете тази статия от работното си място).

И не забравяйте, че макар че във виното е истината, от много истина боли глава.

Източник: Link

9 посещения