На път ли е Българското виното да влезе в червената книга със застрашени видове.

Наскоро завърши изложението Divino Taste 2014, на което всички ние, интересуващи се от вино, успяхме да се убедим, че качеството на българското вино се подобрява и вече гордо можем да казваме, че в България се правят класни бели и червени вина. Нови изби, модерни визии на етикети, скъпи бутилки, засукани търговци, един приповдигнат дух, всичко това доминираше в зала 3 на НДК. Ако до преди няколко години на даден щанд имаше повече посредствени вина, то тази, почти нямаше щанд, на който да има лошо вино. Можем също и спокойно да кажем, че в София се прави и отлично винено изложение.

Мина еуфорията от Divino, написаха се добри думи, дадоха се интервюта и картинката отстрани за любителя на вино изглежда сякаш Ренесанса на Българското винарство едва ли не започва и нас ни чакат славни времена с тия качествени вина. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Нека погледнем нещата от другата им страна. Сеят се лозя, строят се нови изби и то доста модерни с капацитет от няколкостотин хиляди бутилки до няколко милиона. Наливат се доста пари, определено с очакване за бързи печалби. Когато вече има вино се наема търговски екип и се започва голямата битка с конкуренцията. Хората, които познават винения пазар знаят, че той е доста ограничен и макар и да има развитие на винената култура, потреблението е доста малко в сравнение с наличните количествата. В провинцията хората масово пият наливни и домашни вина и търсят да си купят вино чак когато запасите са изпити. На пазара има, разбира се, разнообразие от вина, има и все повече вина с много добро съотношение цена-качество. Като цяло обаче, цената се вдига без да се забелязва повишено търсене, а дори напротив: има свръх предлагане, рафтовете на магазините са пълни и производител да влезе с повече от 3 артикула си е геройство. Средната цена по масите на Divino на бутилка беше около 12лв-15лв, а средната цена на най-продаваните вина във веригите е 7лв-9лв, в ресторантите зареждат също в този диапазон.

При така нареченият „он трейд” пазар, за да се наложи определен бранд той измества друг, нещо което е нормално когато става въпрос за качество. Лошото е, че поради ниските обороти в заведенията и поради неграмотността и безхаберието на управители и собственици, даден бранд обикновено измества друг или с по-ниска цена или с модерните промоции „+нещо”, като „нещото” нерядко е вино стара реколта. При „оф трейд” пазара, продажби се гонят с платени участия в брошури, с намаляне на цени и всичко за сметка на производителя.

До тук звучи много хубаво и ние клиентите сме на „далавера” да се радваме на евтини вина, но както знаем безплатен обяд няма. Скъпите инвестиции в изби, лозовите масиви, разположени в „средата на нищото”, ниската покупателност на вина в България, случайните хора в бизнеса са предпоставка за висока себестойност на вината и за бавна възвръщаемост на инвестициите. Не е и тайна за хората от бранша, че има изби, който все още не са изплатили реколта 2013, да.. 2013!. Не е тайна и че голяма част от избите разчитат и се издържат със средства от друг бизнес. А най-готини са тия „добри хора”, които ей така защото им е хоби решават и правят изби с капацитет няколко стотин хиляди бутилки! Ето една статистика на Wine Institute, която нагледно показва как сметката НИ е по-различна от сметката ИМ.

Експортът, който би спасил избите, също не е решение, защото нашите вина имат висока себестойност и респективно високи експортни цени. Макар и да се говори в България за славни отминали времена, реалността е, че светът ни познава като производител на евтини вина. За да се промени имиджа на странат06, трябва обединение и обща работа по промотиране на българското вино както на изби, така и на държавата. За последната, с малки изключения, както се казва или добро или нищо, така че замълчавам. Сдруженията и обединенията не показват с нищо, че нещата които са направени до момента да работят и дават резултат. Правят се някакви опити да се ползват ресурси от евро фондове, но сякаш за да се усвоят средства, а не да се развие или надгради нещо. С две думи всеки работи сам за себе си и резултатът е, че износ на цени над 3,50евро е екзотика.

В началото започнах с DiVino Taste, но истинската причина да седна и пиша беше серията от интервюта, които сайтът Еносиасти пусна. Доста интересни неща се казват там и правилно се описва картинката във винения бранш, но някак си не напълно. Аз нямам претенции да съм добър в писането, най-малко пък да се изживявам като журналист. Надявам, че споделяйки моето мнение, което няма да се хареса на доста хора, да провокирам и други от бранша да се включат с мнения и позиции, ако не друго то поне ясно и точно да се каже каква е истинскато положение.

Автор: Георги Михов
Източник: Link

3 посещения