Кои сортове са най-добри за отлежаване?

В света на виното няма нищо толкова романтично от идеята да отворите бутилка от десетилетия  за да дегустирате/изследвате как се е развила през годините. От отпускането на танините до омекотяването на киселинността, стареещото вино има потенциала напълно да промени вкуса и структурата на виното, извеждайки текстури и вкусове, които не са присъствали по време на бутилирането.

Предвид блясъка около отлежалото вино, може да е изкушаващо да оставите бутилка от колекцията си за десетилетие или две, преди да се върнете към нея. Но реалността е, че не всяко произведено вино е предназначено да се пие години след като е било бутилирано. Всъщност е точно обратното: приблизително 98 процента от световното вино е предназначено да се консумира в младостта му, което означава не повече от три до пет години след покупката. След това време виното със сигурност няма да се развали, но няма да има видими ползи от това, че сте чакали за да го отворите.

Но само защото по-голямата част от световните вина могат да се пият по-млади, това не означава, че няма много вина, които отлежават красиво и заслужават допълнително време в бутилка. Някои сортове, като тези с високо съдържание на танини, може дори да изискват няколко години на рафта, за да позволят на горчивите съединения да се смекчат и да закръглят ръбовете на виното. По-свежите вина също са склонни да се справят добре с малко отлежаване, тъй като съдържанието на киселина дава на виното по-дълъг живот, като гарантира, че крайният му профил няма да има тъп или плосък вкус.

Въпреки това, дори ако едно вино е с високо съдържание на танини, киселина или и двете, няколко фактора ще повлияят на неговата възраст, включително региона, в който е произведено, и практиките използвани от винопроизводителя. Начинът по който съхранявате виното също ще покаже колко добре ще старее; всички бутилки трябва да се съхраняват легнали на хладно, тъмно място, при относително стабилни условия, или всички тези години търпеливо чакане ще бъдат напразни.

Каберне совиньон

Каберне Совиньон е най-засаденият сорт грозде в света, обичан заради отчетливата си структура и плодов вкус. Въпреки че някои кабернета са предназначени да се консумират млади, комбинацията от висока киселина и високи танини го прави идеално за отлежаване, като повечето достигат между 7 и 15 години. Въпреки това, когато идва от региони като левия бряг на Бордо или долината Напа, Каберне совиньон може да отлежава над 20, 30 или дори 50 години без влошаване.

Шардоне

Докато по-голямата част от шардонетата в света са предназначени да им се насладите в рамките на три години след реколтата им, някои региони произвеждат шардоне с огромен потенциал за стареене. Най-забележителният е Бургундия, където почти цялото бяло произведено вино е от 100 процента Шардоне. Може да се каже, че бялото бургундско вино ще продължи да се развива в продължение на 10 до 15 години в бутилката, като тези, направени от най-висококачественото гранд крю грозде, могат да издържат години или дори десетилетия по-дълго. В САЩ Сонома е регион, произвеждащ тонове шардоне, достойно за стареене. Докато бутилките обикновено не се съхраняват толкова дълго, колкото техните бургундски колеги, шардонето от Сонома обикновено ще запише най-добрите си резултати от четири до шест години след бутилирането.

Шенин блан

Родом от долината на Лоара, Шенин блан първоначално е използван за направата на пенливи и десертни вина. Днес обаче гроздето е много по-известно с производството на сухи бели вина, някои от които могат да отлежават няколко години. Вземете например Vouvray, апелация в долината на Лоара, където всички вина се правят от Шенин блан. Сухите вина от Vouvray могат да прекарат между пет и седем години в избата, преди да достигнат своя връх, докато по-сладките стилове, известни като Vouvray Moelleux, ще продължат да се развиват десетилетия. Savennières е друга апелация много близо до долината на Лоара, произведените вина от Шенин блан там са с високи киселини, и може да отлежават до 10 години, като придобиват вторични нотки на мед и ядки.

Мерло

След Каберне Совиньон, Мерло е второто най-популярно червено вино в света – и много бутилки от него могат да отлежават с години или дори десетилетия. Характеризирано със средно силно тяло, висока киселинност и силни танини, Мерло обикновено се нуждае от около три до пет години, за да се развие напълно, въпреки че някои висококачествени бутилки се нуждаят от поне 10 години, преди да могат да покажат пълният си потенциал. Например Pomerol, който съдържа между 90 и 100 процента мерло, трябва да отлежава поне десетилетие, въпреки че повечето бутилки могат да издържат 30 или повече години, преди да достигнат своя връх. Saint-Émilion е колега от десния бряг на Бордо AOC, произвеждащи Мерло с капацитет за отлежаване, като повечето се достигат апогея си около десетата година. Ако блендовете от Бордо не са за вас, може би си струва да проучите Тоскана. Повечето тоскански вина от Мерло могат да отлежават грациозно около пет години.

Небиоло

Роден в Пиемонт, Италия, сорта Небиоло е широко използван за производството на едни от най-достойните вина. Въпреки, че произведените вина които са сравнително светли на цвят, гроздето с дебела кожа е наситено с танини, поради което бутилираните вина обикновено се нуждаят от поне пет години, за да се смекчат. Ако се консумира твърде млад, вкусът на Небиоло често може да излезе от равновесие, с пищни плодове, структурирани танини и силна киселинност, които се борят за надмощие. Въпреки това, когато виното старее и компонентите му се хармонизират, цветът потъмнява до ръждивочервен и се появяват третични нотки на трюфел, сини сливи и кожа. Гроздето е най-забележително с главната си роля в Barolo и Barbaresco, два DOCG района в Пиемонт. Обикновено Barolo ще старее прекрасно между 10 до 30 години, докато Barbaresco обикновено достига своя връх между 5 и 10 години.

Ризлинг

Ризлинг може да има репутация за производство на по-сладки вина, но гроздето може да се използва и за производството на зашеметяващи сухи бели вина с огромен потенциал за еволюция в бутилка. За най-добри резултати за съхрание са сухи и полусухи стилове, направени в студени региони като Мозел, Германия, Елзас, Франция и дори Фингър Лейкс САЩ. Когато се отглежда в тези условия, сорта развива силна киселинност и фина остатъчна захар, полагайки идеалната основа за дълъг период на стареене. Въпреки че могат да се изпият в младостта им, повечето сухи и полусухи ризлинги ще достигнат своя връх между пет и 15 години, въпреки че по-сладките изражения на гроздето могат да продължат да стареят половин век или повече.

Санджовезе

Санджовезе е друго високо таниново винено грозде, произвеждащо средни до плътни червени вина с висока киселинност. Гроздето се отглежда предимно в Тоскана, където се използва във високи проценти за приготвянето на Brunello di Montalcino и Chianti Classico, два стила вина, които могат да се развиват няколко години след бутилиране. Първото обикновено ще достигне своя връх между 10 и 15 години, в който момент вероятно ще се появят нотки на шоколад, кожа и сушени плодове. Вторият стил, направен с най-малко 80 процента Санджовезе, може да се съхранява в изба между пет и 15 години.

Совиньон блан

Може да звучи смешно да съхранявате бутилка Совиньон блан, като се имат предвид младите и жизнени характеристики и репутация на виното, и мнозинството от Совиньон блан наистина трябва да се изпие веднага, въпреки че някои вина могат да отлежават елегантно в продължение на няколко години в бутилката. Например, когато е брано от Бордо, гроздето допринася с важна киселина и минералност за Бордо Блан, което позволява на стила да отлежава над 10 години. Совиньон блан от долината на Лоара, като Pouilly-Fumé и Sancerre, също се справят добре с по-малко време в избата, като обикновено достигат своя връх около шест до осем години след бутилирането. Но това са само сухи стилове. Когато гроздето се използва в производството на сладко вино – като Sauternes, където сорта представлява половината от бленда – Совиньон блан може да продължи да се развива повече от 25 години.

Семийон

Другата половина от бленда Sauternes, Семийон има огромен потенциал за стареене, когато се използва в производството на сладко вино. Въпреки това, гроздето може да се използва и за производство на свежи, сухи бели вина, като тези, идващи от австралийската Hunter Valley. Регионът е широко смятан за един от най-добрите в света за отлежавали достойно за възраст семийони, по-голямата част от които могат да почиват в избата поне десетилетие, но вероятно няма да достигнат своя връх около 20 или 30 годишната граница. С напредване на възрастта то се развива в пищен златист цвят, восъчни, орехови и медени нотки.

Сира

От сорта Сира често се произвеждат едни от най-тъмните и плътни червени вина в света, като всяка глътка има мощни танини, които се нуждаят от няколко години, за да се отпуснат. Бутилките от долината на Северна Рона – духовният дом на гроздето – обикновено се справят най-добре с отлежаване между 5 и 12 години, което позволява на виното да омекоти и да развие силни пикантни нотки и земна минералност. В Съединените щати Сира, произведена в Пасо Роблес, Калифорния, също може да отлежава, като обикновено достига своя връх между пет до девет години след бутилирането.

Източник: vinepair.com

Подобни статии