Вили Гълъбова – интервю за winebg.info

Вили Гълъбова е сред най-добрите винени експерти в България. Сертифициран международен винен съдия, винен консултант, журналист и преподавател, тя е и производител на вино, а също и един от учредителите на Българска винена академия.

Вили беше така любезна да отговори на няколко въпроса на winebg.info

Здравейте Вили, вие като специалист с повече от 15-годишен международен опит във винения свят, как виждате днес развитието на винената индустрия в България ! 

Всеки безпристрастен наблюдател ще признае, че българската винена индустрия за последните 7-8 години направи качествен скок напред. Като цяло излезе от масовото производство и се ориентира под диктата на „тоягата и моркова“ към по-качествени продукти. Появиха се много нови малки и средни производители, които днес диктуват модата в българското вино. Във винарството влезе едно ново поколение, което е по-динамично и по-отворено към света и това са както мениджъри, така и енолози и търговци.

Какво трябва да търси всеки любител и консуматор в едно вино, като качествo, вкус и характеристика.

Ако знаех отговора на този въпрос вероятно щях да бъда най-богатия винен консултант и критик в света ! Едно е сигурно, виното е подвластно на модата. Консуматорите от различни страни, континенти и поколения харесват различни неща, следователно най-важната характеристика на дадено вино е то да се хареса точно на публиката, за която е било създадено.

Какво мислите за износа на българско вино към Китай, Япония или страни от третия свят ? Ще остане ли на българския пазар качествено вино ?

Имам наблюдения върху българския износ на вино от почти 2 десетилетия и за този период с абсолютна сигурност мога да кажа, че винаги най-качествените и добри вина са се реализирали на вътрешния пазар, може би защото той, въпреки малките си мащаби, винаги е бил и си остава най-щедър финансово към наистина стойностните български продукти.
А иначе се отнасям към опитите да се продава българско вино на далекоизточните пазари с умерен опитмизъм. Радвам се на успехите на малкото на брой колеги, които успяват да надхвърлят характерния за тестването на китайския пазар един контейнер мостри.

Каква беше мотивацията Ви да напишете книгата “ Виното е за всички” ?

Много обичам вино, пия вино, работя с него, дегустирам, оценявам , пиша , говоря с хората за вино и така … вече почти 18 години. С времето и натрупаните знания реших, че сега пред мен има 2 пътя, или да оставя цялото това познание, енергия и емоция като чайник да изпусне парата и изчезне в небитието без следа или да се опитам да впрегна тази пара и да я канализирам като по някакъв начин я накарам да надуе платната на кораб, който ще я отведе целенасочено към другите хора. Дори да мога да им предам само една малка част от любовта ми към виното, бих се чувствала фантастично удоволетворена.
В цялата тази история много ми помогна и опита от последните 3 години преподаване в Българската винена академия, където си дадох сметка, че огромно количество хора, с различна степен на познания за виното, непрекъснато задават едни и същи въпроси. Това само по себе си е достатъчно странно, но още по-странно ми се струваше, че болшинството от тях като че ли сами си поставяха ограничения относно знанията, които искат да получат за виното – в смисъл, че прояваваха искрен интерес, но той спираше точно дотам, докъдето стига възможността им по-пълноценно да се наслаждават на чашата вино, която пият с приятели.
И в крайна сметка това ме накара, надявам се, по един лек и забавен начин, да разкажа на тези хора и на много други, разбира се, основните неща за виното – как се прави, как се дегустира, какво са винените сортове, какви стилове вина съществуват, как да си направим винена колекция, как да си изберем вино в ресторанта, къде да купуваме вината си и много други.

Мислите ли, че нови малки винарски изби имат шанса да се издигнат на българския и международен пазар, като предлагат хубави вина, или големите вече утвърдили се такива са заели тази ниша ?

В началото вече отговорих на тази въпрос, изказвайки дълбоката си убеденост, че точно новите малки и средни производители са тези, които днес диктуват модата във виното. А по отношение на износа, също смятам, че изкючвайки масовите пазари като Русия, Полша и някои др, на всички останали страната ни може да разчита единствено на този вид производители да изградят новия образ на българското вино като покажат, макар и в микро мабащи, своите безспорни достижения. Вярвам, че с глобализацията и навлизането на онлайн търговията това ще става все по-възможно навсякъде по света.

Вие колекционирате ли вино, а ако не, какви вина бихте колекционирали ?

Не колекционирам – пия! Не мога да се стърпя у дома да има някоя особено любопитна бутилка вино и дълго да я подминавам, мислейки си какви ли изненади крие. Не обичам да отлагам удоволствията си и затова предпочитам да угощавам семейството и приятелите си с най-хубавите вина, които ми попаднат. Разчитам обаче по-търпеливите от тях да ми връщат жеста като отварят за мен вина от техните колекции.

Ако трябва да посочите 10 /десет/от най-добрите български вина, кои биха били те ?

Аз съм част от дегустационния панел на Дивино и групата ни има честта, привилегията и смелостта ежегодно да обявява своята класация за 10-те най-добри вина на годината. Така че моите фаворити са ясни. Е, не винаги са точно в такава последователноста като обявената, но ако разширим класацията до топ 20 – това за мен несъмнено са най-добрите вина на България.
DiVino ТОП 20!

Има ли тенденция сулфитите през последните години да намалят в производството на вино в международен мащаб ?

Категорично има такава тенденция и тя е много хубава стига да не се изпада в крайности. На първо място, технологиите във винопроизводството много напредват и това позволява да се правят все по-чисти и добри вина, а на второ – безспорно е старанието на всички производители да са по-близко до природата и да подлагат вината си на все по-малко и все по-нежни обработки. Така или иначе, обаче, като продукт, който в крайна сметка се бутилира и се предполага, че трябва да остане здрав и да има способността да старее добре с годините, малко консервант, в каквато роля финално встъпват сулфитите, му е абсолютно необходим.

Любим български сорт /може и няколко/

Ето сега попаднахте на любимата ми тема! Много са ми интересни местните сортове. Обожавам да съм наблюдател, а още повече да бъда активен участник в процеса на избърсване на прахта от имиджа на тези сортове и преосмислянето им в наши дни. Преосмисляне в стилово отношение с експерименти на лозето и във винарната. Харесва ми да мисля за тях като за черти от националния характер на българина и затова винаги се радвам, когато се получат красиви резултати и когато те спечелят признание у нас и в чужбина.
С най-голямо любопитство се отнасям към сорта Мелник с всичките негови разновидности и съм благодарна на всеки смелчага, дръзнал да влезе в Шекспировата тема „Укротяване на опърничавата (широка мелнишка лоза)“!

Вашия професионален девиз или мото?

Не е точно девиз или мото, но кой знае защо напоследък все по често си припомням думите на един френски дипломат Пол Клодел:
„Господа, нека в тези няколко мига, които делят кризата от катастрофата да изпием по чаша шампанско!“

4 посещения