Защо точно шардоне?

Шардонето е най-популярният бял винен сорт. Факт. Няма винена страна, в която този сорт да не е на особена почит. Нещо повече – около него най-често е развит гръбнакът на бялата винена индустрия. Дори в страни като Индия и Уругвай, които не се славят с винарски традиции, първите стъпки са свързани с шардонето.

Коя е причината за тази така властна популярност? Всъщност причината не е една, а са повече, но има една дума, която обяснява вездесъщото присъствие на шардонето в лозята от Калифорния до Нова Зеландия и от Австрия до Австралия. Думата е гъвкавост. Шардонето е сорт, който лесно се приспособява към различни почви и климатични условия и винаги дава ако не забележителни, поне интересни резултати. При бедни и каменисти, варовити почви дава най-добри вина.

От една страна, изглежда жалко, че не всички винарски страни са надарени с тероарите на Бургундия и особено на Шабли, където шардонетата отдавна са се превърнали в еталон за върхово качество. Поради което там това е основният бял винен сорт. От друга страна, особената пластичност на шардонето е шанс за останалите винарски страни да проверят какво могат да направят от него.

Забележително е, че в различни бургундски лозя вината показват различен тероарен характер. В Шаблиимат подчертано каменисти и минерални нюанси, в Шасан-Монраше в ароматите се появяват лешникови тонове, в Кортон-Шарлеман се долавят нюанси на марципан, а в Мьорсо изпъкват повече маслени тонове. Иначе казано, шардонето има способността да вади на показ тероара, когато тероарът има какво да покаже. Вероятно причина за особения му афинитет към бургундските тероари е фактът, че точно това е неговата историческа родина. Според ампелографски изследвания култивирането на сорта е започнало точно тук още през XII век в лозята на някои цистериански манастири.

При по-хладен климат в него изпъкват аромати на джанка, ябълка и круша. При малко по-топъл излизат тонове на цитрус, праскова или пъпеш, а при още по-горещ климат излизат тропически нюанси като манго, маракуя, банан или смокиня. Освен това в ароматите могат да изпъкват нюанси на ананас, сухи треви, билки, подправъчни тонове. Стареенето в бутилка може да добави нюанси на сушен плод, мед и тютюн.

Отличната съвместимост на шардонето с дъбовата дървесина е още една причина този сорт да бъде особено харесван от производители и консуматори. Бъчвите добавят към аромата нюанси на ванилия, ядки, препечено, кокос, масло и др. Поради което някои от най-екстравагантните шардонета, особено от т.нар. нов свят, са barrel fermented или barrel aged.

Това е стилистика, наложена през последните десетилетия от Австралия и Калифорния, но тя бързо беше възприета и в други страни. Тези вина като правило са пищни и мощни, с плътни тела и с подчертан маслено-ванилен вкус. Заради този харесван от мнозина, но и често ненавиждан, стил някои смятат шардонето за досадно и дори отегчително. То все пак не заслужава такова отношение. Нека добавим още, че този сорт лесно се спява с други бели сортове и това е още една причина да бъде харесван за работа във винарните. Особено добре се съчетава в купажи с вионие и семийон, а също с коломбар и шенин блан.

България не е изключение от описаната световна тенденция. И у нас шардонето е най-популярният бял винен сорт. Няма сериозна голяма или малка винарна, нова или по-стара, която да не разчита на него.

Първите насаждения са направени още в началото на миналия век, когато поради филоксерата започва подмяна на някои традиционни стари сортове. Шардонето става модерно през 70-те и 80-те години на миналия век и особено през последното десетилетие покрай засаждането на много нови масиви. Явно повечето производители виждат в него магистралния бял винен сорт. Повечето от добрите лозя с шардоне са сравнително млади и все още не е ясно дали и кои точно ще се окажат природно надарени, за да покажат специфични тероарни особености. В тази работа има доза хазарт. Трябва да мине време, за да се разбере коя изба ще удари джакпота с най-доброто българско шардоне. В същото време от няколко години на пазара излизат все по-добри български вина от този сорт. Ако преди пет-шест години първите реколти с Rubaiyat на Винекс Преслав стояха някак самотно като пример за най-високо българско качество, днес вече има поне десетина съпоставими като ниво вина. Това пролича и при последните дегустации на български шардонета в DiVino.

Какво прави впечатление?

Изглежда, поради младата възраст на по-добрите нови лозя, а сигурно и поради други причини (мода, инерция във вкусовете) повечето български технолози в стремежа си да направят ефектно и класно шардоне рядко си позволяват да излязат от рамката на дъба. Българският разговор на тази тема някак неизбежно стига до качествата на бъчвите, в които вината (или част от тях) са ферментирали или отлежавали.

Очаквайте в утрешния ден и резултатите от нашата дегустация!

Текстът е публикуван със съкращения.
Пълният текст можете да прочетете в списание DiVino Magazine, брой 15.

Източник: divino.bg