Дашамир Елези в България за BIWCF 2019

Дашамир Елези е магистър по гражданско и търговско право. Master Sommelier от 2003 и президент на Албанската асоциация на сомелиерите. Член на международното жури на „Най-добър Сомелиер на Италия ASPI’’ – Милано, Ноември 2017; Член на жури на „Албански конкурс за вино 2014‘‘; Член на международното жури на Европейския конкурс за Сомелиери: Сан Ремо – Монте Карло 2013; Член на международното жури на Световния конкурс за Сомелиери – Токио 2013.

От 2015 е съосновател и СЕО на Wine shpk company. Дашамир притежава лиценз от Министерсвото на труда и социалните дейности за професионално обучение на сомелиери и винопроизводители.

Кога и как стана така, че имате страст към виното?

Всичко започна, когато бях дете (на около 9 години) – със страстта ми към ботаниката. Често през летните ваканции ходех на село при чичо ми, който беше директор на асоциацията на агрономите. Част от тази асоциация беше винарната Gjergj Kastriot Skenderbeu – най-голямата в Албания. Там научих много за гроздето, винарството и какво означава духът на виното. В родния ми град имах няколко лози и така започнах да произвеждам вино.

Какво ви накара да учите инженерна механика а да работите като сомелиер (човек който е тясно свързан с виното)?

Отидох в Италия през 1991 г., за да продължа инженерното си образование, и започнах вечер да работя в един ресторант, защото трябваше да се издържам сам. Преместих се в Болоня и въпреки че имах отлични оценки, не можах да продължа следването си, беше прекалено скъпо за мен в онези времена. Така че продължих да работя в ресторанта и реших да се запиша да уча задочно в университета в Тирана. Отвори ми се възможност да се запиша на курс за сомелиери в Италия и това се оказа страхотен шанс да открия истинската си страст. Продължих в тази посока и станах профеисионален сомелиер и добих богат опит от конкурси в Италия. През 2005 г. се върнах в Албания и основах Албанската асоциация на сомелиерите.

Дали работата на сомелиер е подценена?

Да, така мисля. Понякога хората се фукат с титлата сомелиер, а понякога собствениците на ресторанти мислят, че не им е необходим човек с такава квалификация. И двете позиции са грешни, защото в тях прозира липсва професионализъм и правилен подход към виното и въобще към напитките като добавка към традиционното меню. Случват се грешки в избора на вина, оставят се да застареят, не се поднасят по правилния начин и всичко това оронва престижа на ресторанта и на сомелиерската професия.

Вие сте основали училище за сомелиери в Албания през 2008. Как мислите, защо много ресторанти предпочитат все още ролята на сомелиера да бъде заместена от сервитьора. Ресторантите имат нужда от сомелиер или поне тези които претендират, че са добри. В България имаме проблем с тази практика!

Правят се опити в тази посока. Много ресторанти в Албания нямат сомелиер сред персонала си. Сервитьорите биха искали да бъдат сомелиери, но не им се инвестира време, финансови средства, пътувания и т.н. Много от добрите ресторанти нямат добри изби в винената си листа или пък подходящ човек, който да ги менажира. Получаваме много обаждания от собственици на ресторанти за наемане на сомелиер, но само малка част от тях са готови да инвестират в подобно обогатяване на персонала си. За щастие нещата се променят и все повече заведения разбират нуждата от професията сомелиер.

Какво научено от практиката ви в чужбина най-често използвате на родна земя?

Как да избирам виното според неговата възраст, правилното му комбиниране със сезонни ястия, какъв е най-добрият начин да изготвиш винено меню. Това научих от опита ми в Италия и Франция и на това уча хората в Албания.

Любимия ви вино е: бяло, розе или червено?

Предпочитам ги всичките – ризлинг от района на Мозел, светло шампанско, плодово розе от Балканите и пино ноар от няколко държави (САЩ, Франция, Италия).

Имате ли вече любим сорт и защо?

Ризлинг и пино ноар, определено тези двата. С времето тези вина стават по-ароматни и с по-добра текстура.

От Българските сортове кое вино най-ви допада? Ако сте опитвали!

Да, опитвал съм. Бях много изненадан от елегантността на Тамянка от България и страхотната структура и баланс на Мавруд. Българските вина са с високо качество.

Разкажете ни за вашите постижения до този момент с които се гордеете най-много ?

Като такива считам основаването на Албанската асоциация на сомелиерите, вкарването на албански сомелиери в международни конкурси (в последния Балкански конкурс бяхме полуфиналисти), получаването на медал от Ватикана за работата ни като консултант сомелиери на алаабнските винопроизводители, разпространението на професионализма и културата на сомелиерската професия в Албания, това, че съм член на журито в многобройни конкурси.

С каква храна и по специално, точно с какво ястие ще ни препоръчате един чилийски карменер?

Бих го препоръчал с печено телешко и зелени варени зеленчуци, ако карменерът е млад. И с печени пъдпъдъци и гъби, ако е на повече от 7 години.

Какви са очакванията ви за Балканския международен винен конкурс и фестивал в София през юни?

Вълнувам се много да опитам качеството на вината в конкурса и очакванията ми са за високо качество. Сигурен съм, че усилията на организаторите ще са много полезни за потребителите от Балканския регион.

Бихте ли ни казали повече за винопроизводството в Албания, тъй като то е малко познато в България?

Историята е дълга и би ми отнело много пространство да я опиша. Но, ако се фокусираме върху последните 30 години – 23 хиляди хектара винарни преди 1990 г. в няколко области на Албания. След комунистическия режим много от бях бяха унищожени. Около 2002-5 г. фермерите се заеха с възстановяването им с местни сортове грозде. Площта им към днешна дата е около 18 хиляди хектара. Най-добрите райони са Коплик, Задрима и Калмет на северозапад; Букмира; т.нар. “сладки хълмове” в тиранските села до Лушня; Пермети и Берати; Подградеци; Лесковик; Влора; Делвина и Зара-Саранда.