Jarava Winery
Lozenitsa Estate

Време за бъчви!

Време за бъчви!

Когато говорим за елитни вина, покрай производителя, сорта или купажа, реколтата, технологията, индивидуалния номер на лимитираната серия, споменаваме и времето, през което виното е отлежавало в бъчва. Разбира се, все повече етикети ни дават и допълнителна интересна информация, като датата на гроздобера, възрастта и наименованието на лозовия масив, добива от декар, датата на бутилиране и периода на отлежаване в бутилката. Но колко често се замисляме каква е била бъчвата, къде, от кого и как е произведена, по какъв начин дъбът ѝ е допринесъл за великолепното представяне на виното. Има ли разлика между френски, американски, унгарски, български дъб?… И ако последните години престижът на българските вина все повече нараства, време е да погледнем и към първокласните български бъчви.

Срещаме се с Георги Барбудев, собственик на фирма „Български дъб“ АД, която произвежда продукцията си под марката „Teres“, в работилницата им в с. Скутаре , Пловдивско. Наименованието им предполага, а в разговора ни и се потвърждава, че философията им е да работят само с български дъб. Но имат опит и капацитет да рециклират и други бъчви, и така спомагат за опазването на природата. А най-добрите дъбови масиви в България са в Северна Стара планина, Странджа и Родопите. Освен изискванията за качеството на дървесината, в работилницата имат и свой своеобразен „еко тест“ – пчелите. Когато се нарежат трупите, стърготините ги слагат близо до кошерите в съседство – при някои находища става черно от пчели, а от други пчелите бягат. Това им показва кои са добрите места, от кои феноли се привличат насекомите. Иначе летвите съхнат на естествен въздух по 24, 36, 48, а понякога и до 60 месеца. Танините вътре трябва да се „оттекат“ – колкото повече съхне дървесината, толкова по-добра става качеството. Това е „инертен“ бизнес – инвестираш и трябва да чакаш по 3-4 години, за да се възвърне капитала.

Бъчвите са важен елемент за виното. Голяма част от вкуса му идва именно от бъчвата – от нейния материал, отлежаване, препичане. И ако червеното вино е вид лекарство, българският дъб е възможно най-добрият антиоксидант. При препичането на бъчвата се извличат определени фенолни съединения, които придават ароматите, а степента определя какви ще бъдат.При т. нар. „леко препичане“ (light) за около 90 мин. на 170-180 ° – плодови, свежи, нюанси, при средно препичане (medium) между 90 и 120 мин. на 190- 210 °C – на канела, а когато е на най-високата температура – 220-230 °C за 90 мин. (heavy toast), на кожа, на тютюн – за тежки, елегантни вина. Разбира се, окончателният избор на степента и времето на препичане на бъчвата, се определя от клиента. Най-често произвежданите размери бъчви са 225-литровите „бордо“, 228-литровите „бургунди“ и по-лемите 300, 350 и 400-литрови.

Бъчвите са от най-високо качество и поради това технологията на производство е изключително консервативна и безкомпромисна. Машините са в помощ за част от операциите, важен елемент са и от постоянния контрол, но най-важните манипулации са правят винаги ръчно и под личния контрол на майсторите бъчвари. Никакви химикали, добавки или или други средства за уплътняване, не се използват – единствено правилните дъги дават уплътнението. При обгарянето на бъчвите не само, че е изключено използването на газови горелки (често практикуван способ в САЩ например), но и задължително материалът за препичането трябва да е идентичен с този, от който е изработена бъчвата, за да се гарантират автентичните характеристики на дървото.

Няма как да не поговорим и за пазара на българските бъчви. Българският дъб е най-добрият, убеден е Георги. За качеството от значение е и скоростта, с която дървото расте – ако е бързо – дървесината е на големи кръгове, с ниска плътност и по-ниско качество. Затова американският дъб, който е най-бързорастящият, се отбягва от винарите с елитни вина. Нашият е бавнорастящия ни дъб, със специфичните ни климатични особености, със сухото лято, притежава гъсти кръгове и висока плътност, напълно съпоставим като качество с най-добрия френски дъб. Все пак, когато тук вече се е правело вино, там още не е имало дъб. А една френска бъчва е около 4 пъти по-скъпа от българската.

Въпреки това засега 70% от производството на работилницата е за експорт. Продукцията се изнася за Франция, Унгария, САЩ, Япония, Австралия. Питам се защо българските бъчви са по-ценени навън, отколкото у нас. Причините са комплексни, обяснява Георги. Част от тях се дължат на гилдията – малко са работилниците, които работят по най-високите световни стандарти и могат да гарантират не само количества, но и постоянство в качеството. Понякога, за да не се изгуби поръчката, от колеги се „набавят“ недостигащите бъчви и в резултат при уж едни и същи бъчви, се получава съвсем различно вино. И производителят започва да ги отбягва. В нашата работилница всяка партида се регистрира и всяка бъчва е с фабричен номер – знае се находището, типа дървесина, периода на сушене, степента на препичане и пр. И когато клиентът, дори и след години, поиска „от същите бъчви“, ние знаем точно какви са и можем да му ги осигурим.

Другите причини са свързани с ниското ни национално самочувствие – малко сме нихилисти по отношение на българското. А и френските бъчви сега са на мода, рекламата им е сериозна, употребата престижна. Получава се дори малко куриозно – ние изнасяме за Франция, а нашите производители внасят френски бъчви. Но пък има надежда – все повече български изби залагат и се доверяват на българското – с времето нещата ще си дойдат по местата…

Автор: Николай Паунов
Източник: vinowordpresscom

5.0/5.0 Article rating
1 Review
Тази материал беше ли полезен? Моля, направете своята оценка, за да ни дадете ценна информация за нашите подобрения.
  1. ЕКСТРА
  2. СУПЕР
  3. ДОБЪР
  4. СТАВА
  5. ЛОШ

Подобни статии