Виното сваля килограми и освобождава от стреса
Умерените консуматори на еликсира изглеждат по-млади и живеят по-дълго
Краят на август, септември и октомври са най-подходящите за направа на вино месеци. Тогава в много български къщи кипи усилен труд – майсторите винари мачкат с крака току-що набраното грозде, а после дежурят край ферментиращия сок и опитват със светнали очи продукцията.
На границата на XX и XXI век медицината направи завой на 180 градуса по отношение на виното. Изясни се, че 2 чаши качествен сух червен еликсир по време на обяд премахват стреса, успокояват нервите и са най-добрата профилактика на сърдечносъдовите заболявания.
Ракът, туберкулозата и атеросклерозата отстъпват пред ферментиралия гроздов сок. Прилагащите диета дами свалят килца по-бързо, ако заменят гладуването с нормален обяд, полят с мавруд или каберне. Доказано е, че умерените консуматори на вино изглеждат по-млади и живеят по-дълго от трезвениците и алкохолиците.
Специалисти твърдят, че човечеството може да се раздели на 5 категории:
а) пълни трезвеници – 5 %
б) рядко пиещи алкохол – 40 %
в) умерено пиещи алкохол – 30 %
г) къркачи – 15 %
д) абсолютни пияници и алкохолици – 10 %
Независимо от събитията в световната история, независимо от сухите закони въвеждани и отменяни в редица страни, това съотношение практически не се е променяло с течение на столетията.
Навремето древногръцкият философ Платон честичко апелирал да се спазват няколко основни правила.
Първо, да не се дава вино на деца и юноши до 18 години.
Второ, на младите хора до 30 лазарника да се позволява умерена консумация на тази напитка.
Трето, на навършилите 40 години да се позволява участие в пиршества, те да могат да се наливат с „щипещия гроздов сок“ колкото си искат.
Липсата на ограничения при по-възрастните мъдрецът обяснявал така: виното намалява тежкото бреме на старостта, възвръща жизнерадостта, присъща на младостта, разсейва мъката и придава на тялото ловкост и подвижност. Повечето съвременни лекари са на същото мнение – качествената напитка е еликсирът на младостта.
Винотерапията е особено популярна във Франция. Тамошни доктори инжектират вълшебната течност във вените и мускулите, впръскват я в гнойни рани и др.
На страдащите от колит се препоръчват червени тръпчиви вина, богати на танини, които стимулират гладката мускулатура на дебелото черво и потискат активността на болестотворните микроорганизми. В битката с атеросклерозата най-добре се изявяват червените вина, съдържащи голямо количество феноли. За разслабване пък се предписват белите вина.
Химичните вещества, на които се дължи целебното действие на виното са:
Етиловият алкохол в умерени количества е антиоксидант, спиращ образуването на тромби, развитието на атеросклерозата и исхемичната болест на сърцето и защитаващ срещу стрес и йонизиращи лъчения.
Органичните киселини определят вкуса и аромата на виното и способността му да потиска растежа на бактериите.
Минералните соли са необходими за нормалното функциониране на всички органи. 250 милилитра вино дневно покриват 10% от дневната нужда на човешкия организъм от тези соли и доставят половината от необходимите ни количества йод и флуор.
Витамините се срещат предимно в старото, а не в младото вино. За да задоволим нуждите на организма от тях, трябва да пием по 3 чаши всекидневно.