Виното и България

През 1819 г. ирландският физик Самюъл Блек открива, че французите са по-малко застрашени от сърдечено-съдови заболявания, въпреки че консумират изобилстващи от мазнини храни. „Френският парадокс” добива популярност през 1991 г. от страниците на списание „60 minutes”, поради което консумацията на вино в САЩ се покачва с 44 %. На виното започва да се гледа като на лекарство, а не като на токсин. Истината е че то е, може би, най-старото познато на човечеството лекарство. Археологически разкопки на територията на днешна Грузия и Иран ни дават повод да предполагаме, че винопроизводството датира от 5000 – 6000 г. пр.н.е. Сериозни са и доказателствата за производство му през 3 хил. пр. н.е. в Близкия Изток – Шумер и Египет. В Гърция пък се е правело първото в Европа вино преди 6500 години.

И тук отново стигаме до въпроса свързан с България. Какво е нашето място в световната история на виното? Или по-точно – от кога се гледат лозя и се произвежда вино по нашите земи? Всеизвестен е фактът, че България има големи традиции във винопроизводството и колкото и американците да ни натякват чрез филма си „Отбивки”, че са номер едно дори и във винопроизводството, ние смело можем да заявим, че нашето е по-добро. Виното е един от символите на страната ни. И това разбира се няма нищо общо със случайността или любовта на българина към чашката. Наследството ни е такова, че няма как да отхвърлим лозята с лека ръка. Още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино. Началото на производството му, както и на редица други дейности по тези земи, се поставя от траките. Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния Изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища. Тези региони все още имат едни от най-силните традиции в създаването на божествената напитка.

Траките са считани за едни от най-добрите винари в Античността. Много от предположенията за това, кой поставя началото на винопроизводството са свързани именно с тях. В книгата си „Ancient Wine” Патрик Макгавърн подкрепя тезите чрез митологията. Семеле е трако-фригийско божество, майка на Дионис. Името се свързва с фригийското Земело „майка-земя” и старобългарското Землia. В една от версиите на разказа за Семеле, фригийска богиня на подземния свят забременява от Зевс.

Хера, кралицата на боговете и жена на Зевс, повиква представители на тракийско племе, за да изтръгнат бебето от утробата й и да го изгорят. От пепелта пораснали лозя. Има и други митове и легенди, които насочват разсъжденията ни към траките. Според Омир, най- популярното вино било ароматното и тежко вино от Маронея, град в тогавашна Тракия, което Одисей използвал, за да упои циклопите преди да забие копие в окото на Огрето. Между другото, Маронея е и един от градовете освободен от Капитан Петко Войвода, обявен за република и управляван свободно три месеца. Друга тракийска легенда разказва за Орестий и неговото куче Сириус. Според нея кучето по чудодеен начин (бих казал даже прекалено чудодеен, та дори и извратен) ражда парче дърво, което Орестий заравя в земята и на следващата пролет от него пониква първото лозе. Същият този Орестий е син на Девкалион, който е нещо като древногръцка версия на Ной. Ной, разбира се, според библията е първият „винопроизводител”. Съвпаденията са много и без съмнение могат да се посочат още стотици подобни, но не това е целта. Всичко това има за цел да покаже, че виното неизменно съпътства историята на човечеството, а е и нераделна част от историята на българските земи.

Траките издигат в култ виното и най-яркият пример за това е Дионис. Археолозите продължават да търсят храма му, който според мнозина се намира в Родопите, а има и привърженици на тезата, че той е разположен някъде в Стара планина. Едно от най-разпространените мнения е, че той се намира в Перперикон. Траките са имали добре развито лозарство, а славяните и прабългарите са продължили силно развитата традиция при идването си на Балканския полуостров. След налагането на християнството напълно нормално и култа към Дионис утихва, празникът се християнизира, а светецът Трифон и обредните практики на Трифон Зарезан носят много от характеристиките на култа към Дионис- поливане с вино, избиране на цар. Дори и дните на честванията на двата празника почти си съвпадат. По време на Средновековието църквата, както и в цяла Европа, взима винопроизводството под свое покровителство. Голяма част от лозята в Европа са били притежание на Църквата. Нормално, като се има предвид факта, че виното е едно от средствата за контрол на масите, а и високооборотна търговска стока. Благодарение на църквата обаче винопроизводството по българските земи се усъвършенства.

По време на османското владичество настъпват тежки времена за винопроизводството. То е било забранено в средновековната ислямска култура. Българите продължават да произвеждат и пият вино, ала следващият тежък удар идва с филоксерата.

Болестта по лозята унищожава множество лозя в Европа, редица местни сортове изчезват. Това обаче има и благоприятен ефект. Оцеляват само най-пригодните сортове, множество от старите лозя се изкореняват, намират се нови начини за обработка на земята. На Балканския полуостров филоксерата не достига, но за сметка на това трансформацията към нови лозя се забавя значително.

Традициите оцеляват, от 50-те години на 20 век започват да се привнасят множество чужди за България сортове грозде, а през 1966 г. България е шестият най-голям износител на вино в света. От 80-те насам 80 % от виното, което се произвежда в България, се изнася, което е и своеобразен пик в износа му. В момента България произвежда висококачествени вина, както от местните сортове грозде Мавруд, Мелник, Гъмза, Памид, Димят, така и широкоразпространените вносни сортове Мерло, Шардоне, Каберне Совиньон, Траминер и др. Има пет основни винопроизводителски региона и те са : дунавската равнина, тракийската низина, черноморския район, Розова долина и долината на Струма.

Виното не е просто нискоалкохолна напитка предназначена за бързо напиване и консумация с телешко месо. То е символ. Символ на труда на народа, символ на историята ни и не на последно място, един от символите на страната ни. А ако приемем „френският парадокс” за истина, то то е и лекарство. Е, не очаквайте чудеса от виното на цена два лева шишето. Освен оцветяване на езика в розово.

Веско Илиев