Винен оптимизъм на Балканите

Изображение: © Ани Коджаиванова

Преобладаващо малки изби, местни сортове и оптимизъм – такова впечатление остави Балканският винен фестивал, който се проведе в София от 5 до 8 юни. Това е третото му издание, като фестивала е съпроводен и от конкурсна част, с жури от световно признати имена като единствения Master of Wine на Балканите Константинос Лазаракис MW, който е и председател на фестивала, Каролайн Гилби MW – може би единствения Master of Wine в света с най-големи познания за балканските вина, Род Смит MW от Франция и др.

Разбира се, българските изложители традиционно са най-многобройни, но за поредна година бяха представени и гръцки, македонски, турски, словенски изби.

Да сверим часовника

Младостта на голяма част от производителите е нещо, което се забелязваше – лозята на много от тях са засети в периода след 2006 г., а първите реколти са от 2010-2011 г. Това от своя страна говори за потенциала, който балканската винена индустрия тепърва ще разгръща. Тя все още прави първите си стъпки на световната сцена, но специалистите са убедени, че балканските вина, и особено тези от местни сортове, имат всички дадености, за да пожънат успехи и да бъдат търсени от ценители и познавачи. Особено ако производителите от региона се научат да работят един с друг и да промотират Балканите като едно цяло.

„Обединен, регионът е производител номер пет на глобалния пазар след Италия, Франция, САЩ и Испания“, казва основателят и директор на фестивала Галина Нифору. Според нея заедно Балканите могат да изградят силен и конкурентоспособен бранд.

Това мнение споделя и Константинос Лазаракис. „Балканските вина не трябва и не могат да се състезават в широките световни ниши на класическите сортове и да се надбягват с трендовете сред масовите потребители. Те не могат да се конкурират с големите глобални производители например от Италия, Чили, Австралия нито като мащаб, нито като цени. Балканите трябва да се насочат към сегмента на образованата винена публика, която би се заинтересувала от нещо ново, интересно, непознато и дори екзотично – точно тук местните балкански сортове могат да постигнат много“, казва той.

Изображение: © Ани Коджаиванова

На белия балкански фронт

Както България, така и Балканите са традиционно силен производител на червени вина и много от силните червени местни сортове са познати добре поне на специалистите – българското мелнишко вино и мавруд, сръбският и македонският вранац, гръцкото ксиномавро или хърватският плавац мали. В модерно време разделението червени вина в топлия климат и бели вина в хладния север е отживелица, а и в интерес на истината полуостровът разполага с огромно разнообразие от релефи, почви и климати. И все пак Балканите имат да наваксват по отношение на белите вина, а усилия трябва да бъдат хвърлени и за възстановяването на локалните сортове, тъй като много от тях са почти загубени заради десетилетията на промишлено производство по време на социализма, особено в България.

Гърция безспорно е страната с най-голямо разнообразие от местни бели сортове. Българските винари могат да научат много от гръцките си колеги, които грижовно и дори малко ревниво пазят традиционните си сортове. Стаматис Милонас от изба Mylonas споделя, че в страната му приветстват всеки, който желае да отглежда от типичните гръцки сортове, а от думите му може да се заключи, че в южната ни съседка доста ревниво пазят селекцията на поколения лозари и нямат никакво намерение да я изоставят за сметка на класически световни сортове.

Асиртико е един от впечатляващите гръцки бели сортове. Родом от Санторини, той дава вина с приятни цитрусови аромати, минерални тонове, по-плътно тяло и потенциал да старее заради високата си киселинност. Ароматната Малгузия, лека и безгрижна, е друга бяла гръцка звезда, която често се купажира с асиртико, както и с вийоние, а асиртикото е предпочитан партньор и на совиньон блан. Прекрасни вина от тези сортове показаха избите Mediterra от Крит, Mylonas от Атика, Ktima Pavlidis и Oenogenesis от региона на Драма, както и Porto Carras от Халкидики.

Македонската изба Stobi, чиято сира взе и златен медал от конкурсната част, впечатли също и с белите си вина – шардоне, ризлинг, мускат отонел, но и с ркацители – сорт, позагубен в България, с който обаче македонците работят много активно, както и кюве с участието на два местни сорта – жилавка и жуплянка.

Приятна изненада бе младата турска изба Chamlija от региона на Странджа, която също редом с класическите шардоне, войоние и совиньон блан развива и местни сортове – нарниче, истранча и къркларели.

Българските изби, които бяха и най-многобройни, впечатлиха с нови реколти бели вина, нови серии, нови продукти, както и със страхотни розета – жанр, в който родните производители явно се чувстват особено комфортно, защото от година на година розовите вина стават все по-добри.

Приятна изненада са попълненията в жанра на българските пенливи вина – на пазара вече е първият бял брут на вила „Юстина“, а отскоро бяло брут и розе произвежда и изба „Логодаж“, но поради все още ограничените количества потребителите ще трябва да почакат, докато продуктът намери път към широкия пазар.

Що се отнася до локалните бели сортове обаче, България е далеч от Гърция и останалите Балкански страни. Единични изби работят с димят (виж интервюто на стр VII), ркацители или тамянка, а успехите са спорни, макар да има и добри попадения. По-смели са стъпките по отношение на мискета и муската. Така че поне в това отношение българските изби ги очаква работа.

Изображение: © Ани Коджаиванова

На пазара

С настъпването на топлия сезон логично се вдигат и продажбите на бели вина и розета. Според представителите на избите обаче значение има и световната тенденция за увеличена консумация на розе, която се настанява и в България. Винарите твърдят, че българските потребители все повече узряват и паричната стойност на едно вино не е основен фактор при покупка – търси се качеството, а не непременно ниска (или висока) цена.

Има своеобразно връщане към чистосортовите вина за сметка на купажните, е друго наблюдение, което споделят от изба „Терра Тангра“. Купажите все пак имат засега по-висок дял, казват техни колеги, защото българските винари имат сериозни успехи при тях и публиката сякаш свикна с различните сортове в бутилката, всеки от които е дал най-доброто от себе си.
Нишова, но отчетлива тенденция е продажбата на биовина, казват от „Загрей“ и „Орбелус“, които правят сертифицирани органични вина. По думите им потребителите ги приемат с по-голямо доверие.

Източник: capital.bg