Винени червени сортове

Каберне фран (клон 623)

Начало на периода на развитие на сорта изпреварва със седмица – две, това на Каберне Совиньон.
Смятан за по-буен от по-горе споменатият сорт, той е чувствителен към мана, оидиум, черно гниене и сиво гниене.
Зърната са малки, сферични, със силно изразен восъчен налеп, синьо-черни на цвят, финна ципа, сладък сок, леко стипчив.
От този сорт се произвежда качествено вино, ароматно, по-леко оцветено от това на Каберне Совиньон и по-малко богато на танини вино.
Средно зреещ сорт.

Каберне Совиньон (клон 169)

Късно начало на периода на развитие. Осем до десет дни след това на Мерло, Каринян, Каберне Фран.
Доста буен, подходящ за високостъблено отглеждане сорт.
Чувствителен на оидиум, еутипиоза и екскориоза.
Средно чувствителен към суша и склонност към ронене на зърната когато презрее.
Устойчив на сивото гниене, средно чувствителен на мана.
Зърната са сферични, малки и черни, покрити със силно изразен восъчен налеп, дебела и твърда ципа, здрава, хрупкава пулпа имаща характерен, специфичен стрипчив вкус.
Плододава редовно, доста добре.
Виното е с много наситен цвят, много танинно. Трябва да отлежи.
Средно до късно зреещ сорт, изпреварващ с една седмица Мерло и Каринян.

Кот (клон 180)

Наричан още и Малбек, това е сорт произхождащ от областта Каор.
Започва рано развитието си и е средноранно зреещ сорт.
Има репутацията на даващ цвят и податлив на мана и гниене.
Площите му намаляват.
От него се прави вино с богато на танини съдържание и носи да се омекоти.

Каладок (клон 724)

Късно начало на периода на развитие, пет дни след Шасла.
Кръстоска на Гренаш ноар и Кот.
Добро зашумяване, наподобаващо това на Гренаш, но е по-сенчест.
Градусите са идентични с тези на Гренаш ноар.
Доста добра устойчивост на сивото гниене.
Зърната са доста едри, елипсовидни, черни.
От този сорт се получава вино наподобяващо малко това от Гренаш ноар.
Среднозреещ сорт, около три седмици след Шасла.

Каринян (клон 66)

Късно начало на периода на развитие.
Високостъблен сорт, кордоните му се кършат лесно през пролетта.
Буен и много продуктивен.
Свръхчувствителен към оидиум; чувствителен към мана, гроздов молец и сиво гниене.
Зърната са сферични, средноголеми, синьочерни, с дебела и стегната ципа, сладък сок, леко неутрален.
С много голяма родовитост.
Добива се леко алкохолно вино, без специфика, често киселинно.
Виното е богато на цвят , остро, леко стипчиво.
Много късен сорт.

Сензо (клон 3)

Доста късно начало на периода на развитие, преди това на Каринян.
Средно буен, разлат или полуразлат, според клоновия произход.
Това е доста деликатен сорт, чувствителен на мана, оидиум, еутипиоза, черно гниене, сиво гниене, гроздов молец, акари, оси, цикади и др.
Изключително плододаващ.
Да се отглежда по възможност на каменисти склонове, сухи и с добро изложение.
Зърната са елипсовидни, едри, хубаво обагрени в синьочерно, заострени и с изразен восъчен налеп, здрава ципа и хрупкава, сочна консистенция.
Добива се по-леко алкохолно вино, бедно на киселини и цвят.
Използва се най-вече при купажи за скорошна консумация (като млади вина).
На места правят вина с хубав червен цвят, меки, дъхави с приятен мирис, напомнящ ядки като бадеми и лешници. Средно късен сорт.

Аликант Буше (клон 804)

Произлиза от кръстоската на Буше N и Гренаш N.
Узрява в първата половина на септември.
Поддържа се леко падащ, за което е необходимо къса резитба (резитба кордон Роая или чашковидна), защото в противен случай бързо се изтощава.
Много е чувствителен на мана (по чепките), бактериална некроза, флавесенс доре.
Добре би било след прибиране на реколтата де се третира с фунгицид съдържащ мед.
По мнението на енолозите този сорт допринася за цвета ( 3 пъти над този от Каринян).

Гренаш (клон 70)

Начало на развитие – седмица преди Каринян.
Подходящ за високостъблено отглеждане, буен, устойчив и на силен вятър и на засушаване.
Малко го засяга оидиума, но е по скоро податлив към мана, сиво гниене, гроздов молец и екскориоза.
Много продуктивен, дава най-доби резултати на сухи и каменисти склонове.
Зърната са средни, сферични или леко продълговати, черни с доста плътна ципа. Пулпата е много сочна, без цвят и се топи в устата.
При благоприятни условия от него се прави силно алкохолно вино, със завършено тяло, с хубав, искрящ червен цвят.
Виното само от Гренаш бързо старее, цветът му потъмнява.
За да се получи хубаво, елитно вино, трябва да се купажира с други сортове.
Зрее късно, изпреварва със седмица Каринян.

Марслан (клон 980)

Късно започва своето развитие, пет дни след Шасла.
Произлиза от кръстоска между Каберне Совиньон и Гренаш.
Гроздовете са големи, но дребнозърнести. От тук и рандеманът на гроздовия сок е ма.
Марселан позволява да се получат обагрени вина, характерни и с голямо качество. Те са с аромат, със структурирано тяло, годни да отлежават.
Марселан изисква къса резитба. За отглеждането му е необходима телена конструкция, която да поддържа дългите му леторасти.
Марселан е слабо чувствителен към сиво гниене.

Мерло (клон 181)

Рано започва развитието си, седмица преди Каринян.
Доста буен, на външен вид каскаднопадащ сорт и затова иска да се повдига на телена конструкция.
Чувствителен към зимните студове и към засушаването. Предпочита дълбоки, богати почви, с достатъчни запаси от влага през лятото. В противен случай реколтата е с дребни зърна.
Много малко е атакуван от оидиум, но е податлив на мана, сиво гниене, атаките на гроздов молец и цикади.
Податлив е на ронене при презряване.
Сферични зърна, дребни до средно големи, със синьо-черен цвят, средно дебела ципа. Пулпата е сочна с приятен вкус.
Дава качествено вино, притежаващо интересен ароматен потенциал. Меко и пивко е, с доста добър алкохолен градус. Интензитетът на обагреноста му е да пъти по-висок от от този на Сензо.
Консумацията му е голяма. Но внимание – Мерлото се окислява много бързо и на всяка цена трябва да се избягва контакта му с въздуха.
Средно зреещ сорт. Зрее 15 до 20 дни преди Каринян.

Мурведр (клон 369)

Късно започва развитие, с дълъг фенологичен цикъл.
Здрав, силен , буен, подходящ за високостъблено отглеждане. Най-много му допада, ако се отглежда на склонове с южно изложение и продължително слънцегреене.
Доста чувствителен към мана и оидиум, но има добра устойчивост на екскориоза и сиво гниене.
Главината му е чувствителна към зимните студове.
Влияе му калиевия дефицит.
Зърната са дребни, сферични, черни с дебела ципа. Пулпата е вкусна, леко стипчива.
Дава вино с градус, много наситено на цвят, богато на танини, грубо в началото, много солидно, изискващо много години на съхранение.
Късно зреещ сорт, седмица след Каринян.

Пино ноар (клон 115)

Пино ноар се проявява като сорт особенно адаптиран към умерените области.
Той се изразява и дава най-добри резултати на места с глинесто – варовикови почви. При топъл климат, узряването му е много бързо. Чувствителен е към опърляне и зърната имат тенденцията да губят формата си и цвета.
Стафифира бързопри достигане на своята зрялост. Стъблена формировка. Най-добре се изявява когато силата му е лека до умерена и рандеманът лимитиран.
Този сорт се нуждае от грижлива резитба и е склонен да дава много плод.

Сира (клон 174)

Късно започва развитието си, около седмица преди това на Каринян.
Средно силен до силен сорт. Леторастите му са дълги и понякога се кършат при силен вятър. Изисква да се отглежда на телена конструкция.
Много добра продуктивност според клона.
Чувствителен към засушаване, податлив на сиво гниене, на акари и гроздов молец. Рони се при презряване.
Зърната са яйцевидни, малки, хубаво синеещо черни, с обилен восъчен налеп, доста тънка, но жилава ципа.
Сладка пулпа, сочна и приятна на вкус.
Дава забележително вино, с наситен цвят, богато на танини и със силен аромат и потенциал. Трябва понякога да се купажира с други вина произлезли например от Сензо, Гренаш ноар, Мурведр и трябва да отлежи.
Средно зреещ дорт, 10 до 15 дни преди тази на Каринян.

Танà (клон 472)

Тана е доста силен сорт, който по принцип се отглежда високостъблено и трябва да е на поддръжна конструкция.

Темпранило (клон 770)

Този сорт е доста приспособим към всякакви климатични условия.
Добре се е адаптирал към южните условия, но леторастите му се кършат и са чувствителни към вятъра.
Характеристиката му като ранозреещ сорт му позволява да разшири зоната си на разпространение (по-хладните климатични зони ) или да се бере преди да паднат дъждовете на есенното равноденствие- 21 септември.
Достатъчно фертилен е за да бъде късо порязван, но се допуска и редуване.

Тибурен (клон 1063)

Рано започва развитието си.Продуктивен сорт.
Гроздето се запазва добре на пръчката.
Чувствителен е на мана и антракноза.
Зърната са средно големи, яйцевидни, черни и сочни.
Дава финно, деликатно вино, леко обагрено.
Да се консумира като младо вино през годината.
Сортът се отглежда в Югоизточна Франция.
Средно зреещ сорт.

Марселан

Сортът Марселан е произлязъл от кръстоска между Каберне Совиньон и Гренаш Ноар. Регистриран е през 1991 година и се предлага от 1997 година.
Според „Института по консумация на вината /ICV/“, вината от Марселан притежават ароматни и дегустаторски характеристики, отговарящи на едно позициониране на пазара в най-високия сектор.
Отглеждането му е средно високо.
Сравнително буен сорт, който предлага доста добра устойчивост към сивото гниене.
Късно започва развитието си- до 5 дни след Шасла.
Марселан може да се реже късо – на чепове.
За предпочитане е високостъбленото отглеждане тъй като ластарите му са доста дълги.
Чепките му са едри, но дребнозърнести.
Сортът Марселан позволява да се получават обагрени вина, типични и с високо качество.
Те са ароматни, с тяло, структурирани и с ресурс за отлежаване.

Пьоти Вердо (клон 400)

Синоними: Ламбрюке в Пиринеите.
Произход отобластта Бордо.
Притежава средно големи чепки.
Зърната са цилиндрични, рехави и дребни с черен към син нюанс.
Начало на развитието на сорта леко закъсняваво.
Подходящ за високостъблено отглеждане. Пръчките са гъвкави, но не винаги дълги.
Доста е приспособим на всякакви климатични условия. Малко податлив на мана, малко по-вече на оидиум, устойчив на сиво гниене.
Податлив на акари, на гроздов молец и екскорсиоза.
Смята се относително податлив и на пролетните слани, добра устойчивост на ветрове, но не толкова на продължителни засушавания.
Лозичките от сорта Вердо трябва да се засаждат в относително дълбоки почви и трябва да се привързват. Средно към късно зреещ сорт.
Вината от сорта са ароматни, с голяма концентрация на танин. Вино с основа, много богато на цвят, с добър предвкус (неговите нива на обща киселинност са доста високи), с продължителен следвкус за да развие своя букет.
Тези вина са много полезни при купажиране с вина от други сортове.