Виненият туризъм с две лица

Виненият туризъм с две лица

По време на проведените малки и по-големи конференции на тема Винен Туризъм се чуха различни гледни точки на едни и същи въпроси: „Що е то винен туризъм и какъв е профилът на винения турист?”, „Виното или преживяването е водещото?”,  „За малки групи или част от „масовия” туризъм е посещението във винарската изба?”, „Кое най-силно впечатлява винения турист?” ,  „Какво очаква туристът при посещение на изба?”.

Профилът на винения турист

Все още черпим информация за профила на винения турист от статистики в други, по-развити в това отношение страни. От Министерството по туризма чуваме клишето  „Виненият туризъм се развива”, но явно темата не е толкова интересна дори за избите, които би трябвало да са основният източник на информация за посетителите им. Друг е въпросът , че няма кой да изиска тази информация и да я анализира, давайки по-детайлна обосновка на клишето по-горе. Малко са избите, които водят статистика на туристите, които ги посещават, на продадени вина на туристи директно от избата, брой отворени бутилки по време на посещения и как са открили избата и услугите, които предлага. А такъв анализ би отговорил на въпроса „ Има ли смисъл да си губя времето с туристи?”, който сме чували не веднъж.

Различните участници в този категоризиран като „специализиран” вид  туризъм го дифинират по угоден за тях начин, анализиран през призмата на техните собствени цели, идеи и туристи.  Факт е, обаче, че каквито услуги предлага дадена винарска изба или туроператор, такива туристи ще привлече, което далеч не обобщава профила на винения турист.

Туроператори, които предпочитат да работят  с големи групи туристи или просто включват посещение на изба в няколкодневния тур на чужденците, споделят,  че не виното е притегателния елемент, а цялостното преживяване при обиколката на лозята и избата, и съпътстващите допълнитени услуги като дегустация, обяд или мероприятия/игри.  Тези, които предпочитат да работят с по-малки „бутикови” туристи, в това число и винените туроператори, първо търсят качество във виното, следвано от персоналното отношение към техните клиенти и комплексност на услугата. Те от своя страна имат по-добра обратна връзка от своите туристи, което им позволява по-добър анализ както на профила на винения турист, така и на услугата винен туризъм, която се предлага в България.

Истината е в името! Винен туризъм = вино+туризъм. Без вино, няма винен туризъм, без туризъм виното си остава вино, но то не черпи от всички позитиви, които виненият туризъм предлага. А на туроператора му трябва туризъм , който да продава и тук идва разминаването в разбиранията.

Най-важният турист

Факт е, че чужденецът е по-активния винен турист от местното население. Някои ще посочат като причина слабата винена култура на българина, други ще изтъкнат цената на дегустациите, а трети избобщо няма да са чували за посещения във винарните. Скоро бе зададен интересен въпрос: „ Кой е най-желаният винен турист?”, въпрос с много отговори, зависи към кой е зададен. За винарските изби българският турист е най-важен, веднъж спечелен, той  ще продължи да бъде клиент на избата, ще търси нейните вина по магазините, ще разкаже на своите приятели, ще доведе или изпрати повече винолюбители към избите, отколкото би го направил чуждендецът. Усилията и вниманието в избата, отделено на туристите е едно и също, без значение българи или чужденци са, но последващите ползи за самата изба са различни, измерими както в продадените вина на място, така и извън винарната.

Туроператорите, обаче, разчитат предимно на чужденци, организирайки техните почивки, екскурзии, еднодневни турове, както и винени пътешествия в България. Отговорът на въпроса  тук би бил друг, нали?

Преди 8 години, при стартиране на преговори с туроператори, най-честото обяснение-извинения беше „ Ние нямаме такива туристи”???? Нима всички туристи, които посещават културно-исторически обекти са историци или културтрегери? Радващо е, че сега все повече туроператори включват посещение на поне една изба в маршрутите на организираните туристи, но техният брой е незначителен на фона на общия брой регистрирани туроператори. А посещението на винарска изба може идеално да се впише във всякакви тематични и опознавателни обиколки. Тези групови посещения на изби винен туризъм ли са? За винарските изби- да, определено и те влизат в тяхната статистика. За застъпниците на специализирани винени турове – не е. То е масов туризъм и тези посетители не се вписват в профила на винения турист.

Но всеки турист, посетил винарската изба и останал доволен от опитаното вино и преживяването е потенциален посланик на Българското вино по света. А това би помогнало много на износителите и дистрибуторите на българско вино по света. Изпращаме им клиенти!

Яйцето или кокошката е първо?

Тези по-големи групи и финансовият резултат от техните посещение позволяват на винарските изби да продължат да развиват и да надграждат услугите, които предлагат. Нека, обаче, се върнем на твърдението по-горе, че каквито услуги предлагаш, такива туристи привличаш. Ако предлагаш дегустация на вино за 3 лв в пластмасова чаша, такива туристи ще привлечеш. Виненият туризъм не е безплатен, така както труда на хората, които са сътворили виното не е! Той не е евтин и не трябва да бъде, затова под групови посещения нямаме предвид именно тези, които търсят отбиване на времето за 3 лв. Най-безумното запитване, което съм получавалa е от туроператор, който иска да доведе 50 човека на 1-ви януари, за разходка около 1 час и дегустация на 1 вино от „танковете” за 3 лв. ?????? Не ни трябват такива туристи, не ни трябват такива туроператори!

Но избите стартиращи винен туризъм като че ли очакват да видят интереса на винените ценители  преди да вложат усилия и средства за предлагане на винени турове. Разчитат на туроператорите да ги открият, но туроператорът търси най-доброто, което да предложи на своите туристи, избира сигурното, препоръката, добрата практика и най-важното – доброто партньорство. Той обича да бъде ухажван, но и да печели, а не са малко избите в България, които не приемат туроператора като партньор.

За съжаление повечето  туроператори, освен виното търсят и възможности за обяди или вечери, настаняване и други атракции в избата, затова работят само с определени винарни в България, които могат да отговорят на очакванията им. Малките, семейни изби, с по-малък капацитет могат да се радват само на малки групи или индивидуални винени ценители. За винарните, които предлагат единствено винени турове с дегустации, без възможности за организиране на обяди/вечери и нощувки предизвикателството да развиват винен туризъм е много по-голямо, но не е невъзможно.

Всъщност как очакваме избите да имат приходи от винен туризъм, като в собствения им сайт няма информация за възможности за дегустации или има отказващи туриста изрази като „Минимум 4 човека”,  „предварителна резервация поне 2 дни по-рано”, „възможност за посещения само в работни дни”. Като че и те сами не виждат ползите, които виненият туризъм им предоставя. Чуват се само оправдяния като „ Нямам дегустационна зала”, „Няма достатъчно туристи, за да наема човек”, „Не мога да си позволя да отворя бутилки за 2-ма човека” и т.н. Но отговорът е пред очите ви – Не ви трябва дегустационна зала, за да посрещнете винени любители, които са дошли да опитат вината ви, да разберат „тайните” ви, да се запознаят с хората, виновни за вината, които пият. Най-голямата грешка е да се откаже на турист да посети винарската изба! Той няма да се върне, но и ще откаже други винолюбители да я посетят => пропуснати ползи. Няма нищо по-хубаво от това да направите личен контакт с крайния клиент, а и никога не се знаете кой ще ви дойде на гости!

След като предлагането не е достатъчно или не е на ниво, няма как да очакваме търсенето да е на нивото, което бихме искали. Много клиширано, но валидно в случая: „Промяната започва първо вътре в нас- в избите”.

Автор: Красимира Кодукова – WineTour Maker.com

Подобни статии