Реклама

Йерархия на статиите

Статии » Култура на виното » Българското вино – дар от тракийските богове

Българското вино – дар от тракийските богове

СПОДЕЛИ


„Панагюрското съкровище“, идентифицирано като тракийски сервиз за пиене на вино

Надали има българин, който не е отпивал от “течното злато”, което ние наричаме вино. Тази напитка заема особено важна роля в българската история и бит и присъствието ѝ е незаменимо на почти всяка народна празнична трапеза. Всеизвестен факт е, че дори британският политик Уинстън Чърчил си е поръчвал ежегодно по 500 литра българско вино, което доказва, че то е ценено и прословуто с вкусовите си качества и изтънчеността си по цял свят. Именно заради това ние от екипа на “Българска история” искаме в тази статия да ви разкажем малко повече за историята и произхода на тази вълшебна напитка с надеждата, че следващия път, когато си сипете чаша вино, ще отделите миг да се замислите за многовековната традиция, която съпътства производството на този “дар от боговете”.

Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години, а първите лози са пренесени от Близкия и Средния Изток. Тогава земите ни владеят древните траки, за които се смята, че са поставили основите на винарството и лозарството. Доказателство за това са откритите в България златни и сребърни тракийски съкровища, повечето от които са красиви сервизи за сервиране и консумиране на вино. Траките са считани за едни от най-добрите винари в Античността, а ароматното и силно вино, произвеждано от тях, е прочуто в цял свят, като дори самият Омир не пропуска да увековечи неговите качества. Според техния народ упойващият ефект на виното помага на жреците да влязат в контакт с боговете и именно заради това те създават култ към алкохолната гроздова напитка. Освен това богът на плодородието, виното и веселието – Дионис, и неговите Дионисиеви празници, по време на които буйните вакханки танцуват с малки сърпове в ръка в чест на виното, заемат централно място в тракийската култура. Първоначално вино се произвежда главно по поречието на река Марица и около морските пристанища, което обяснява факта, че и днес тези райони са с едни от най-силните традиции в производството на вино.



След създаването на българската държава прабългарите и славяните наследяват и продължават лозарските и винарските традиции. При покръстването на българите култът към бог Дионис отмира и отстъпва място на този към Свети Трифон и честването на Трифон Зарезан. Приемането на християнската вяра стимулира допълнително винопроизводството, тъй като виното заема централно място в ритуалите и се радва на особена почит. Тогава, както и в по-голямата част от Европа, църквата взима винопроизводството под свое покровителство, тъй като алкохолната напитка е едно от най-използваните средства за контролиране на масите и важна търговска стока. В този период вино се прави дори по манастирите, а монасите са първите, които започват да съхраняват питието в студените манастирски подземия. В следствие на това възникват и първите винарски изби, а българското винопроизводство се усъвършенства осезаемо.

Периодът на османско иго в България бележи спад в производството на гроздовата напитка, тъй като ислямската религия забранява консумацията на алкохол. Въпреки това властите не го забраняват директно (но не го и поощряват), защото осъзнават, че виното е един от основните източници на доход за българската държава. Така алкохолната напитка продължава да присъства осезаемо в бита на българина.



След Освобождението отрасълът започва да се развива бурно, но следва поредният удар – филоксерата – болест, която унищожава голяма част от лозята, а редица сортове изчезват. След Първата световна война българското винопроизводство започва да придобива промишлен размах и излиза на европейския пазар вследствие на обединяването на дребните производители в кооперации. След 1944 г., по време на социализма, производството на вино е национализирано и монополизирано. По земите ни са засадени световно известни сортове като каберне и мерло, което е почти пагубно за местните български сортове като мавруд, памид, гъмза и други. В този период основен пазар е непретенциозният Съветски съюз и стандартите са занижени – вместо върху качеството винопроизводството започва да се концентрира върху количеството. Така през 1970 г. България се превръща в един от най-големите износители на вино в света. През 80-те години на ХХ век българското производство на вино започва да търси пазари и на Запад, като постига огромни успехи в държави като Великобритания и Германия.

След 1989 г. един от най-потърпевшите отрасли на българската икономика е винарството. Една от причините е силната конкуренция от по-евтини вина, а другата е свързана с вътрешните процеси на индустрията. Въпреки това след 2000 г. вече можем да наблюдаваме развитие на този сектор, отчасти благодарение и на чужди инвестиции.



Днес в България има засадени повече от 135 734 хектара с лозя, като червените винени сортове заемат около 52%, а белите – 42%. Също така на територията на страната са обособени 5 основни лозаро-винарски региона – Дунавска равнина (Севернобългарски), Черноморски (Източнобългарски), Розова долина (Подбалкански), Тракийска низина (Южнобългарски), Долината на Струма (Югозападен). Всеки от тях има своите специфични условия и особености, които позволяват отглеждането на някои от типично българските местни сортове като Гъмза, Червен мискет, Широка мелнишка лозя, Рубин, Мавруд, Памид и Димят. Освен това за читателите ни, които са се заинтригували от историята на виното, няма да пропуснем да споменем, че в близост до Плевен се намира единственият на Балканския полуостров Музей на виното. Там може да научите повече за традициите на винопроизводството, да видите стари вина и съдове за съхранение и производство на вино, както и да усвоите тънкостите на дегустацията и да опитате различни видове вина.

Източник: Bulgarian History

СПОДЕЛИ

Оценки

Оценяването е достъпно единствено за потребителите.

Влезте в акаунта си или се регистрирайте за да можете да давате оценки.

Няма оценки

Тагове

Как спретнали хитър номер на дегустатори на вино, Как ние възприемаме виното?, Продукти Винарска изба Манастира, Чаша вино на ден предпазва костите от изтъняване, Как да сготвим миди с вино, White Cuvee Barel Fermented 2015 - Maryan Winery, Фестивала на виното розе / Rose Wine Expo 2015 приключи, Вили Гълабова - за българското вино, културата на виното и домакинството на Пловдив през 2016 на CMB., Фестивал утвърждава Варна като гурме дестинация, Cabernet Franc 2013 - Gulbanis Wine, Как да се лекуваме с вино, Ранна мелнишка лоза, 6-ото издание на DiVino.Taste приключи, но приятните спомени остават задълго, Винарски изби в частни домове, Серия SPANCHA 2016 - Rupel Winery, Валядолид става световна столица на виното за 3 дни, Остават броени дни до откриването на Балкански фестивал на ракията в София, Произходът има значение, За бъчвите и виното, Дебютантите от „Винария 2017“ с престижни отличия и бутикови вина, Три български червени вина за края на лятото, VINOAR - Organic Aronia, България – „почетен гост“ на най-голямото винено изложение в Белгия, Холандия и Люксембург, Времената, в които България се гордееше със своето вино, St-Rose La Grande Belezza 2016 - Alexandra Estate, Новите вина на Вила Мелник за 2016, White Cuvee Barel Fermented 2015 - Maryan Winery, Четвърти фестивал „Хляб и Вино“ в Парк-хотел „Стара Загора“, Пет рецепти с червено вино, Винарски изби се превръщат в туристически атракции, Анна Дундакова: Българското вино е част от националното богатство на страната, Продукти на Вила Мелник: „Aplauz”, Новите тенденции в света на храните и напитките показва Международен панаир Пловдив, Ветеранът актьор Жерар Депардийо се снима във френски филм който се сравнява с хитовия "Отбивки"., Седемте най-често допускани грешки при избора на вино

BGtop.net БГ чарт BGtop100 BgTop100.net Линкове